Великите филми който никой не видя

Време е да помечтаем за Орсън Уелс и Салвадор Дали в несбъдналия се „Дюн“ на Ходоровски, да чуем в съзнанието си и саундтрака на „Пинк Флойд“ по филма; да си представим как биха се държали Дон Кихот и Санчо Панса според споменатия по-горе Орсън Уелс, но вече като режисьор; да се разходим мислено с Марчело Мастрояние из реално построения призрачен град на Фелини за „Пътуването на Дж. Масторна“; да бленуваме възможността да вървим по стъпките на Наполеон според Стенли Кубрик или Чарли Чаплин, вместо да се ядосваме с мегаломанската боза на Ридли Скот в неговата потискаща интерпретация...

В мечтите няма цензура и синкавата им прозрачност нашепва за единственото сигурно величие, което човекът може да получи.