Лудост

По нашите краища състоянието е разпознаваемо по един необичаен начин. Не толкова през литературните герои (Мунчо, Вълкадин), колкото през поговорките. „Луд умора нема“, „Луд, та му лесно“, „Лудите и пияните Господ ги пази“, „Докато умните се наумуват, лудите са налудуват“, в която народът използва – неосъзната навярно – метафоричност, за да си обясни необяснимото. Не сме наясно какво е душата, какво остава за нейните болежки.

 С любезното участие на ...Зигмунд Фройд, бащата на всеки размисъл по темата (без да забравяме колко е важно за здравия разум практикуването на регулярен секс); Лудвиг ван Бетовен, който обедня, оглуша и паралелно полудя;
нежната Камий Клодел и нейната невъзможност да се справи с мъжкия свят около себе си, еротичият театър на Жан-Мартен Шарко в психиатричната клиника „Ла Салпетриер" ; милионера философ Лудвиг Витгенщайн, когото така влечеше самоубийството, гения Езра Паунд, нацист по убеждение, луд по (удобна за него) диагноза;
Рудолф Хес, нацист не само по убеждение, но дори и в крайността на проявената лудост..