Вечните и святите

В душеспасителната земя на поезията, столетия наред жената съществуваше само като муза и то в най-добрия случай. Женските чувства, мечти и дълбочини ни се поднасяха само през онова, което мъжът си представяше. Изумително недоразумение предвид трудно оспоримия факт, че за мъжа никога не е имало и никога няма да има по-неразгадаем ребус от вселената на жената. Едва след близо две хилядолетната пауза между Сафо и Дикинсън, всичко започна да си идва на мястото. Шепотът на жените се превърна в мелодия, а мелодията в химн на живота, който винаги и само жената е способна да роди.