СТРАСТИ ПО КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Или как Андрей Кончаловски не засне филм за създателите на славянската азбука

от Деян Статулов

Годината е 1968-а. Убит е Мартин Лутър Кинг. Убит е Робърт Кенеди. САЩ са обхванати от антивоенни демонстрации и расови размирици. Ричард Никсън става президент на САЩ, а Париж е залят от студентски протести. От другата страна на Желязната завеса Александър Дубчек застава начело на чехословашката комунистическа партия и повежда курс на реформи, които довеждат до Пражката пролет, смазана от силите на Варшавския договор.

На фона на тази външнополитическа обстановка в социалистическа България държавното и партийно ръководство решава да реабилитира национализма като държавна политика и подхранва висок градус на патриотични чувства у българите. Това става официално на Юлския пленум на ЦК на БКП през 1968 г., когато се взема решение да бъде написана многотомна история на България. Тази тенденция продължава през 70-те години, като за еманация на този благороден и партийноугоден проект е определена в началото на 80-те години програмата „1300 години България“ (която включва и изпращането на българин в Космоса, както и първата наша експедиция до Еверест), която трябва да доведе до засилване на националното самосъзнание и придобиване на високо самочувствие особено у младите социалистически граждани.

Кръглите годишнини са удобен повод решенията на Единствената партия да бъдат въплътени в дела. Мястото на културата е отредено като естествена медия и средство за проводник на идеологията на комунистическата власт. Колкото повече кризата в обществото, недоверието и съмнението във властта се увеличават, толкова повече пропагандната машина засилва своята показност. Чрез конкретни исторически събития Партията целенасочено се опитва да надгражда своите успехи. През всички тези идеи прозира пропагандното намерение да бъдат представени конкретни доказателства, че периодът на социализма е еманацията и върхът на просперитета в нашата история: „С победата на деветосептемврийската революция, извоювана с решаващата помощ на Съветската армия, пред България се разкрива път към най-високия, качествено нов връх в 13-вековната ни история. В условията на реален социализъм българският народ решава с успех проблемите и постига целите на своите вековни исторически борби. […] постигнатото през годините на социалистическото строителство няма равно в 13-вековната история на българския народ“.

Началото е поставено още през 1963 г., когато се навършват 1100 години от създаването на славянската азбука и писменост. Това дава поводи за множество мероприятия и инициативи като написването на пиеса, биографични книги, организирането на научни конференции, построяване на паметник на Св. Св. Кирил и Методий, преименуване на Висшия педагогически институт във Велико Търново на „Братя Кирил и Методий“, а Народната библиотека „Васил Коларов“ справедливо получава името на двамата братя.

Сред множеството идеи е и създаването на мащабен филм. Идеята назрява някъде из коридорите на Киноцентъра, но решението със сигурност е взето на по-горните кулоари в триъгълника на властта. Сценарната редакция поставя задачата на авторите на вече написаната пиеса за светите братя. Това е „Еретици“ на Надежда Драгова и Първан Стефанов. Родната театрална история няма спомен кога и къде тази пиеса е поставена на родна сцена в столицата и страната, което не пречи да бъде използвана за написването на сценарий „за голям и значим филм“ за светите братя.

Малко преди това в братския Съветски съюз Андрей Тарковски заедно с Андрей Кончаловски вече завършват сценария на филма „Началата и пътищата“ (по-късно започнат с работно заглавие „Страсти по Андрей“ и реализиран като „Андрей Рубльов“). Атмосферата не е особено дружелюбна. Нападките идват от идеологическия отдел на ЦК на КПСС. Обвиненията са за „абстрактен хуманизъм“, подражание на модернистични буржоазни течения, безизходност. Всичко това, естествено, рефлектира и върху сценария на Тарковски и Кончаловски. Решението за пускане на филма в производство се бави или се отклонява, като обвиненията най-вече са за дистанциране от съвременността. Авторите все пак успяват да провокират дискусия, организирана от подотдела за кинематография към идеологическия отдел на ЦК на КПСС. След тежки дебати и отправени идеологически наставления най-вече в частта за интерпретацията на „историческата истина“ филмът получава зелена светлина. През 1966 г. той е готов и следва задължителното обсъждане в идеологическия отдел на Комитета за кинематография. Сред присъстващите са водещи съветски режисьори, които му дават положителна оценка, но блюстителите за идеологическа чистота вземат нещата в свои ръце. Незабавно във „Вечерная Москва“ излиза материал, в който се разказва как по време на снимки са изгорили жива крава. Това е само началото на трудния път на „Андрей Рубльов“ до съветския зрител. Филмът е върнат за нов монтаж, а обвиненията към авторите са, че той е антируски, натуралистичен, жесток и деформира историята. Тарковски категорично отказва да прави промени. Въпреки използването на явни и скрити канали за лобирането сред партийния елит в полза на творбата филмът е спрян. Като капак, през април 1967 г. на съвещание на ЦК на КПСС към него са отправени остри критики, което напълно го лишава от път към зрителя. Две години по-късно по повод 50-годишнината на съветското кино „Андрей Рубльов“ успява да излезе от лавиците на филмовия архив и благодарение на френски дистрибутор, както и на министъра на културата на Франция, филмът е изпратен директно в Кан. Там триумфира с наградата на ФИПРЕССИ (наградата на международната критика). Радостта е кратка. Наградата и желанието на западните продуценти да го купят за международно разпространение предизвикват острата реакция на идеологическия отдел на комунистическата партия и „Андрей Рубльов“ отново е спрян, въпреки че успешно се върти по френските кина. След разместване на политическите пластове по върховете на съветския Комитет за кинематография филмът взе пак излиза на екран в първите дни на януари 1971 година.

След успеха в Кан филмът на Тарковски успешно се разпространява в бившите социалистически държави, а българският зрител успява да го види две години преди своите съветски братушки. Впечатлени от мащаба на „Андрей Рубльов“, българските кинематографисти се ентусиазират да поканят – кой знае защо – не Тарковски, а съсценариста на филма Андрей Кончаловски да заснеме филма за Кирил и Методий. В архивите на българската кинематография липсва изпратеното писмо, но е запазена последвалата кореспонденция. И тъй като тези документи се публикуват за първи път, си позволявам да цитирам по-голяма част от тях, като, естествено, е запазена граматическата коректност на времето. След изпратеното писмо Кончаловски отговаря със режисьорска заявка, която четем: „Що се касае за самите Кирил и Методий, то немногочислените исторически документи свидетелстват за стойностни, благородни и безкористни просветители. В конфликта на Кирил и Методий с папата изпъква стремежът им да докажат правото на всеки народ за независимост и собствен път на национално развитие. […] Немногото документи дават представа за интересни човешки характери – мекия, благ и разсъдлив Кирил и войнствения и непримирим с противниците Методий. На тези кратки страници не мога и не ми възможно да развивам и разказвам за драматургическата основа или сюжет на бъдещия филм. Като начало, покрай работата ми върху сценария „Андрей Рубльов“ ми показа, че в резултат на задълбочени изследвания на исторически материал сюжетът много често се променя, събирайки в себе си интересни в идейно и пластично отношение детайли за епохата. В днешното врене, когато буржоазната идеология инфилтрира и разделя славяните, членовете на социалистическото съдружие засилиха своята борба, когато западногерманските „изследователи на Изтока“ отричат славянската културна общност и се стараят да я заменят и подменят с неофашистки идеи […]. Филм за източната духовност, култура и историческо единство на народите, което занимава половин Източна Европа, се явява необходимо и благородно дело. Със силата на своята значимост такъв филм е задължително да бъде достатъчно мащабен както във финансово-производствено отношение, така и в художествено с привличането на водещи звезди на световното кино. […] Що се отнася до деловите въпроси, то в случай на положително решение моля да ми съобщите за това чрез Комитета за кинематография или Съюза на кинематографистите, аз мога да дойда за по-голям подробен разговор“.

Писмото на Кончаловски е разгледано в Сценарната редакция към Студията за игрални филми „Бояна“, но все пак финалното решение остава на ръководство на Българската кинематография. Затова и се изпраща писмо уведомление с очак-ваща санкция от директора на Кинематографията: „В отговор на изпратената от Вас до Сценарна редакция заявка-предложение на съветския сценарист и режисьор Андрей Михалков Кончаловски Ви съобщаваме следното: Сценарна редакция разгледа предложението на Кончаловски и го счита за изключително сериозна заявка за един филм, посветен на живота и делото на Кирил и Методи. В интерес на работата е, ако Управлението направи в най-близко време постъпки за поканването на Кончаловски в България за подробен разговор. Прилагаме отговор-писмо до Андрей Кончаловски“.

Вероятно тук някъде се къса нишката на вдъхновението и ентусиазма на българските кинематографисти от съвместна работа с Кончаловски, защото биват леко попарени от реакцията на генералното ръководство, което поглежда със скептицизъм и бъдещето на проекта: „Считам предложението Ви за съвместна работа с нашите автори за не много уместно и едва ли Кончаловски ще го приеме. Независимо от това чрез др. Трифонов направете конкретните постъпки за поканването на Кончаловски“.

Финалът на този неосъществен филмов проект завършва с пожелателното писмо на тогавашния главен редактор на Сценарната редакция Петър Караангов към Андрей Кончаловски: „Уважаеми другарю Кончаловски, Сценарната редакция на Студията за игрални филми разгледа Вашата творческа заявка. Всеобщо мнение е нейната навременност и актуалност. Ние отдавна сме осъзнали необходимостта да се направи филм за великото дело на Кирил и Методи. Конкретната работа върху тази тема бе активизирана във връзка с чествуването на 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ. Искаме да Ви осведомим за онова, което сме предприели, за да го имате предвид във Вашата по-нататъшна работа. Преди една година Сценарната редакция с договор възложи на двама автори (един поет и един научен работник – специалист по старобългарска културна история) написването на сценарий на същата тема. Двамата автори са написали и пиеса за Кирил и Методи, която се играе с успех на нашите сцени. От представеното от тях либрето се вижда, че те избират за сюжетна основа на сценария съда над Методи в Залцбург и акцентират върху идейния сблъсък на хуманистичната философия на двамата братя с триезичната догма. Идеята е: да се разкрие кирило-методиевското дело на общоевропейска основа и в съвременен аспект. Сюжетът на сценария ще се опира на събития, ставащи в Рим, Великоморавия и България.

Считаме, че ще бъде много добре, ако Вие се запознаете отблизо с намеренията на двамата автори и консолидирате с тях в една по-конкретна форма своите намерения. Ако Вие откриете по същество допирни точки в техния замисъл, бихте могли да се включите в работата им като съавтор. Ние осведомихме авторите за Вашето писмо и те много се зарадваха от проявения Ви интерес към тази тема... Искаме още веднъж да Ви увериме, другарю Кончаловски, че сме максимално заинтересовани от създаването на филм за Кирил и Методи. Най-резултатно ще бъде, ако намерите възможност в близко време да дойдете в България, за да пристъпим към по-конкретни разговори. Ние, от своя страна, правим постъпки пред Ръководството на нашата кинематография за уреждане на този въпрос“.

Историята на българското кино все още няма яснота защо филмът за светите братя, режисиран от Андрей Кончаловски, не се е осъществил. Има три възможни хипотези. Едната е, че българското и съветското ръководство на Кинематографията са осъществили паралелна кореспонденция и предвид неясното екранно бъдеще и идеологически проблеми с филма „Андрей Рубльов“ братушките са преценили, че начинанието е неуместно. Другата хипотеза е, че самият Кончаловски се е усъмнил в качествата на предложения драматургичен материал, поради което деликатно е отклонил поканата. Последната причина, която би могла да е попречила на осъществяването на филма, са големите очаквания на режисьора да създаде мащабна продукция „във финансово-производствено отношение, така и в художествено с привличането на водещи звезди на световното кино“, която Българската кинематография на този момент не може да си позволи.

Години по-късно по повод програмата „1300 години България“ родното кино все пак успява да създаде филм по темата. Това е шестсерийният телевизионен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, като през 1985 г. е премонтирана двусерийна версия на филма за разпространение на голям екран.

И до днес български игрален филм за Светите братя Кирил и Методий не е създаден.