Wonder Woman

Юлия Кръстева ли е най-умната българка изобщо? Следват размисли по въпроса.

Да побереш Юлия в един-единствен текст е непосилна задача дори за човек, изследвал мисловността ù още от гимназиалните си години. Още в късния соц и през моя великолепен хуманитарно и всякак пубертет в НГДЕК една интелектуална прослойка у нас не просто знаеше за нея, а и сме я изследвали като част от постструктурализма и влияние върху него – без тогава да знаем, че е много повече. Едно бързо отклонение: аз не мисля Юлия Кръстева като „българка“, най-малкото защото после успях да се запозная във френските ù оригинали с нея. За мен тя – заедно с Цветан Тодоров, когото умишлено отбягвам тук, защото ще стане безкраен трактат и е отделна тема – е от онези поникващи навсякъде западни мислители, при които националността не е водеща. Зигмунт Бауман полски философ ли е, или британски? Answers on a postcard, както би казал той.

Юлия обаче революционизира литературната теория с факта, че е уникална в лингвистиката, психоанализата и европейския феминизъм. Работата ù върху интертекстуалността, семантиката и семиотиката оспорва традиционните представи за значението и субективността в езика. „Нашата“ Кръстева покрива широк спектър от дисциплини, включително феноменология, за да разработи нови подходи за анализ на текстове и разбиране на субективността. И за мен като културолог тя е почти като Джони Мичел в музиката, ако позволите подобно сравнение. 

Наистина ми е трудно да обясня великия ù принос в развитието на мисълта в средата на ХХ век, но ще опитам – концепциите ù за abjection, т.е. постюнгианското отхвърляне на живота или дори отвращение от самия себе си, както и за предедиповото майчино тяло като източник на идентичност, оказват силно влияние върху феминистката теория и постструктурализма. Добре, за да не се изгубим съвсем: при нея имаме поне три важни момента. Първото е изследването на значението в езика и текстовете, наречено от нея „семантичен анализ“ (или „семанализ“), което представлява фриволно за някои отклонение от традиционната семиология на един от моите гурута, швейцарския лингвист и мислител Фердинан дьо Сосюр. Докато семиологията на „тате Сосюр“ се фокусира върху структурата и функционирането на знаковите системи, семантичният анализ се занимава с начините, по които значението се произвежда и трансформира чрез ангажираността на говорещия субект с езика, както добре знаем. Обаче Кръстева прилага алтернативен подход върху литературната теория и критика, особено в областта на постструктурализма и психоанализата. Самата тя веднъж казва пред сп. Études phénoménologiques, че за разлика от семиологията, семантиката и нейният „семанализ“ се фокусират върху производството на смисъл чрез ангажираността на говорещия субект с езика и че смисълът не е статично свойство на знаците, а по-скоро възниква в процеса на означаване на самото нещо. Ще опитам и със свой пример: ако сме съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление, с всичките ù недостатъци, това не значи, че поради нашето виждане ù придаваме подобно универсално значение; тъкмо обратното, „семианализът“ на Кръстева ни казва, че ние само означаваме нещото с термин („демокрация“), но не и със смисъла на самото нещо. Това я родее не просто с постструктуралистите, а и с древни философи като Анаксагор.

Второ и не по-малко важно за Кръстева: интертекстуалността, може би най-влиятелният ù принос към литературно-философската теория – първото допускане на света, че текстовете винаги са в диалог с други текстове и се оформят от културния и историческия контекст, в който се създават и възприемат.

Кръстева твърди, че всеки текст е „мозайка от цитати“, която поглъща и трансформира други текстове, оспорвайки традиционните представи за оригиналност и авторство. Но само помислете: всеки интелектуален текст (не онези във „Фейсбук“) почти може да бъде проследен като идея и семантика до друг предишен. И това е огромен принос специално в науката, защото тя твори във време, когато новите научни постижения са вся и всьо. 

Трето и междувременно, тя разграничава две измерения на интертекстуалността: хоризонталната ос, която се отнася до отношенията между текста и други текстове, и вертикалната, която се отнася за отношенията между текста и социалния и историческия контекст, в който той се намира. И тук е ядката: разграничението на Кръстева между семиотичните и символните модалности на езика е ключово понятие в нейната теория за поетичния език и в разбирането ù за връзката между езика изобщо и субективността. Даже няма да почвам за идеята ù да разграничаваме човечеството от предедиповите времена, за да разберем ролята на Жената, майка или не.

И сега забележете: тя работи с термина abjection, който на всички западни езици значи едно и също – както стана дума, най-вече „отвращение“ или, по-философски, „самоотблъскване от света“. Много е просто: субектът изхвърля, отрича или изключва това, което застрашава неговите граници и чувство за идентичност. Бай Ганьо, с извинение, е жертва на собствената си abjection, плюс неприемане на света, какъвто е, а е жертва на самоприучаване на подчинение, по ред причини. Разбира се, Кръстева твърди, че този рудиментарен „абжексион“ е предедипално състояние, свързано с майчиното тяло и размиването на границите между „аз“ и „другия“, вътре и вън, т.е. процесът на отблъскване от реалността е от основно значение за формирането на субективността и поддържането на индивидуалните и социалните граници. Юлия обаче подчертава и непрекъснатия характер на този процес, тъй като отхвърлянето продължава да преследва и заплашва субекта през целия му живот. QED, ако знаем какво е това.

И още: Кръстева оказва влияние върху развитието на постструктуралистката мисъл, особено с критиката си на стабилното значение и акцента върху маргиналното и изключеното, с нестабилния и условен характер на знаците и идентичността. В този смисъл тя, българската най-умна жена в историята, оказва значително влияние върху други постструктуралистки мислители, особено на Жак Дерида и Елен Сиксу. За Дерида ще кажа само, че присъщата му мисловна нестабилност донейде е свързана с колебания от влиянието на Юлия Кръстева, в която впрочем самите Жил Дельоз и Феликс Гатари се кълнат.

Както и ние. Най-умната българка евър?