ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УЕЛБЕК

„Горчивина“. С тази дума в едно свое интервю Мишел Уелбек характеризира човечеството. Мизантропът описва със специфична тъга упадъка на Франция, а заедно с нея и провала на Европа

от Мартин Димитров

. 

Kогато става дума за книгите на Уелбек, в литературната критика често се среща определението „пророчествата на Уелбек“. Нещо, което самият писател отрича. От друга страна, когато е четен внимателно и добре, Мишел Уелбек дава много отговори за бъдещето. Умел разказвач на разпада на света, в литературата Уелбек е това, което може би е Рубен Йостлунд в киното – и двамата правят толкова добри дисекции на

настоящето, на социалните, политическите и икономическите проблеми на света ни, че бъдещето започва да изглежда предвидимо. А да се говори за пророчествата се подсилва и от факта, че Уелбек буквално позна за бомбените атентати в Тайланд преди около десетина години (2016 г., ако бъдем точни), които най-вероятно вече са забравени от човечеството: случиха се прекалено много и прекалено страшни неща след тях, за да помним всяка една трагедия. 

Във „Възможност за остров“ и особено ярко в „Елементарните частици“ практически става дума за изкуствен интелект, макар да не е назован точно така. Настъпилото бъдеще е статично и мрачно, в него нищо не се случва, а хората не са точно материя, нито пък са точно роботи. Някакъв разум, който още населява земята, но ползата от него не е много ясна, освен да записва миналото.

Уелбек – или поне това е моето впечатление – тъгува по годините на предходното нему поколение: години на повече разврат и свободна любов, десетилетия, в които сякаш има повече честност, макар честността никога да не е бликала в изобилие. Роден през 1958 г. в Реюнион, Уелбек сякаш изпитва носталгия и по колониална Франция, по времената на онова особено безгрижие, когато империята е била силна, а френските ù поданици – привилегировани.

Така или иначе се отклонихме от пророчествата, затова ще продължим напред. Ще го направим с един от героите на Уелбек, който е много ярка извадка от това, което представляват Франция и Европа днес. Флоран Клод-Лабруст.

Този герой не е Мишел Джерзински, изтъкнатият биолог и много вероятен кандидат за Нобелова награда от „Елементарните частици“ – несъмнено най-значимото произведение на Уелбек. Той не е и Жед Мартен, автор на картината „Джеф Кунс и Деймиън Хърст си разпределят пазара на изкуство“, както и на платното „Бил Гейтс и Стив Джобс си разпределят пазара на технологии“. Флоран Клод-Лабруст е главната фигура в „Серотонин“ – един от по-слабите романи на Уелбек, макар че да се говори за слаб роман на Уелбек поне според мен е пресилено. Та, Клод-Лабруст е експерт във френското Министерство на земеделието, а книгата представя една все по-затъваща, практически обречена земеделска Франция. Уелбек, който е агроном по образование, поставя под въпрос цялата система на субсидии за земеделието, наложила се не само във Франция, но и в целия Европейски съюз. При една своя среща с производители на кайсии (от защитен район) на Флоран Клод-Лабруст му идва да изкрещи, че при глобален пазар и евтин внос в големи обеми скъпата френска продукция практически няма никаква перспектива. Цялото съществуване на героя е една тъга, една наблюдение на неумолимо отиващ си свят, което той се опитва да потуши с алкохол и проститутки. Изобщо алкохолът и проститутките са фундаменти в творчеството на Уелбек, те присъстват във всеки един от романите му (в края на този текст в експресивен стил ще бъдат засегнати всички „стълбове“ в творчеството на Мишел Уелбек, защото далеч не става въпрос само за алкохол и проститутки).

В края на краищата Клод-Лабруст не каза истината на производителите на кайсии. Той постъпи като истински европейски бюрократ, залъгвайки ги с разни дотации и субсидии. Но тази сцена е показателна, защото повдига един много важен въпрос: при този модел как изобщо ще оцелее Европа?

Технологична самота

Преди да се върнем към въпроса за оцеляването на Европа, да дадем още малко уточнения как Мишел Уелбек, този литературен пророк, както мнозина го описват, си представя бъдещето. „Технологична самота“ е израз, използван от критиката по отношение на романа му „Елементарните частици“, а впоследствие и за „Възможност за остров“. Всички ние ще приключим живота си като всезнаещи индивидуалисти, слели се в едно с най-модерните технологии и в крайна сметка – загубили своята човечност. В същото време цялата тази технологичност се оказва напълно безсмислена, след като води до практическото унищожение на човечеството, до лишението му от онези сладости, които е имало през 60-те и 70-те, донякъде и през последвалите две десетилетия. Има един цитат от Уелбек, не си го спомням точно, но беше нещо от сорта на: „На 40 всичко започва отначало, защото животът свършва на 40“. Особено днес, когато всички поколения сме в надпревара да разкрием пред себе си технологиите в максимална степен, да бъдем подготвени, за да посрещнем бъдещето и да оживеем в него. Chat GPT ще бъде най-добрият събеседник на всеки един от нас, и това дори не е чак толкова далечно. 

Технологичната самота е зад ъгъла на нястоящето.

Подчинение

7 януари 2015 г., Париж. На пазара е новият брой на сатиричното издание Charlie Hebdo. На корицата е Мишел Уелбек, а заглавието е (в свободен превод) „Предсказанията на магьосника Уелбек“. И подзаглавие – „През 2022 г. ще празнувам Рамадан“. 

Поводът писателят да е на корицата е новият му роман „Подчинение“, чиято премиера е в същия ден. 

В 11:30 двама тежко въоръжени мъже нахлуват в редакцията на Charlie Hebdo и избиват десет служители на вестника, включително директора му Стефан Шарбоние. Charlie Hebdo са публикували редица карикатури на пророка Мохамед, с което са си навлекли гнева на ислямските фундаменталисти. При отстъплението си от редакцията терористите застрелват и двама полицаи.

След случилото се в редакцията на Charlie Hebdo Мишел Уелбек заявява, че ще спре рекламирането и промотирането на новата си книга. Защото в „Подчинение“ се говори точно за това – за една ислямизираща се Франция и за пътя на мюсюлманите към властта.

Определян като ислямофоб, Уелбек не за пръв път повдига темата за тази религия. Във „Възможност за остров“, където главният герой Даниел е изключително успешен стенд-ъп комик, има шеги от сорта на „Безразборен секс – само с палестинки“, както и „Оближи ми ивицата Газа“. Самият герой, представен като доста мургав, също се пита дали майка му е достатъчно праведна съпруга и дали не е „съгрешила с някой Мустафа“. В „Подчинение“ обаче ислямът е представен като истинска заплаха. Действието се развива през 2022 г., седем години след написването на книгата и четири години преди актуалния ни живот. На проведените тогава избори националистката Марин Льо Пен губи президентския вот от Мохамед Бен Аббес. Това е историята вкратце. В нея обаче има нещо още по-важно. И то е готовността на героите от „Подчинение“ да се откажат с известна лекота от част от свободите си в името на това да запазят статута си при новата власт. Сравнително бързо и без особено обществено напрежение се въвеждат фереджетата и многоженството. А доскорошният френски елит просто иска да продължи да пие шампанско и е готов да се сниши в името на ежедневните удобства.

И все пак, ще оцелее ли Европа?

Нека се върнем към този ключов въпрос, който поставихме по-горе и който движи цялото творчество на Уелбек. Краткият отговор е „не“. Няма да оцелее. Поне няма да оцелее във вида, в който я познаваме, а още по-малко ще оцелее такава, каквато я харесваме. Европа е империя без армия, затънала в администрация и в същото време опитваща се да догонва Съединените щати и Китай. Всички тези стремежи за равнопоставеност и за интеграция доведоха до цялото това затъване. За сметка на въоръжаването си десетилетия наред Европейският съюз осигуряваше помощи, дотации и социални придобивки на своите привилегировани граждани. Всичко това приключи на 24 февруари 2022 г. с агресията над Украйна от страна на Русия. Състоянието, в което Европа посрещна тази война, показа едно много неприятно нещо: че в продължение на дълги години ЕС е имал грешен дневен ред. И сега, връщайки се отново към Уелбек, се питаме: как ще се въоръжи Европа? Как ще раздаде оръжие на толкова мюсюлмани и какво ще отбраняват те: идеята за единна Европа или собственото си гето в Марсилия или Париж? Да, през 2022 г. Франция не избра мюсюлманин за президент, но пък започна тази отвратителна война. Така че можем отново да кажем, че Мишел Уелбек усеща промените и както сам се изразява, той е тънък познавач на съвременната действителност.

Не само Франсоа, главният герой в „Подчинение“, но и всичките основни персонажи на Уелбек изпитват това, което изпитва Европа днес: криза на идентичността. Университетски преподавател по професия, Франсоа наблюдава и кончината на академизма в неговия дълбок смисъл, която също подпомага идването на ислямистите на власт.

Следващият въпрос е „Каква Европа ще оцелее?“. Ако е тази на технологичната самота, какъв е смисълът изобщо? Ако е едно уплашено място с прекалено много правила и забрани, заслужава ли си?

Въпреки че говорим за най-кръво-пролитния континент, това място знае как да се радва на живота. Може би многото смърт през вековете е направила така, че през мирните години да се минава шумно и с наздравици. Уелбек говори за радостта като за безвъзвратно отминала и дори забравена, той говори за идващи десетилетия на тъга, които ще поставят пред нас истински екзистенциалните въпроси. Ще поживеем и ще видим, но сякаш трябва да сме готови да се разделим с уюта на Европа, с който така дълбоко сме свикнали. Дори и ние, българите.

Азбучник на Уелбек

Макар и сериозен автор, Уелбек е лесен за четене. Който го е пропуснал, надявам се след този текст да награби яростно книгите му и да ги изяде от кора до кора. Във всяка една от тях има фундаменти, които са ключови за повествованието. И тук искам да ги опиша с по няколко думи.

Автомобилите

Колите в романите му са част от идентификацията на героите. Самият Уелбек страстно обича да шофира и има силно развито отношение към автомобилите. В „Карта и територия“ бащата на Жед Мартен, успешен архитект, има последен модел Mercedes. Audi-то е важната кола за самия Жед. Успешният стендъп милионер Даниел от „Възможност за остров“ има Bentley. Докато роднините на главния герой в последния му

роман „Унищожение“ гласуват за Льо Пен и имат Dacia Duster. Автомобилът е определящ и за политическите нагласи.

Курортите

Мишел Уелбек е страстен почитател на организираното ваканционно летуване: онези големи групи от по няколкостотин души, които се настаняват в даден курорт и са водени от човек от туристическата агенция, който носи флагче. Курортите присъстват във всеки един от романите на автора.

Супермаркетите

С техните брошури и намаления са истински магнит за Уелбек. Лично той обича да посещава супермаркети, да сравнява цените и да разглежда хората. Френската дискаунт верига Monoprix, а и други вериги са навсякъде в книгите му.

Чекиите

Мастурбациите, или чекиите, както директно ги нарича Уелбек, присъстват пребогато в книгите му. По-скоро са експозиция на тъгата, отколкото на самотата. И някак успешно подчертават, че при очертаващия се нов свят няма особен смисъл да се замисляш за потомство.

Уелбек, версия

Това подзаглавие е препратка към бъдещето, в което всички ние ще бъдем известни само и единствено с никовете си. С надеждата, че няма да доживеем това време, ще кажем, че Мишел Уелбек, макар и мизантроп до крайност, е може би най-истинският и най-обичащият онази, „оригиналната Европа“, в която хората са повече хора и по-малко роботи.

Сякаш цял един континент се е загубил.

Революции / Революционери