ПРОЧУТАТА НЕПОЗНАТА

Иванка Янакиева от Горна Оряховица е най-известната българска актриса в Европа преди Втората световна война, позната като Ива Ваня. И това е почти единственото сигурно, което се знае за нея.

от Драгомир Симеонов

Намерихме скъпата гостенка на Варна на терасата на Морските бани. Чувство на национална гордост, на благоговение и на дълбока почит ни обхвана, когато направихме първите крачки към масата, на която Ива Ваня закусваше. Едно младо момиче, никому непознато до вчера, прослави българската нация и я постави наред с най-талантливите такива. И днес наравно с имената на Хари Лидке, Хени Портен и други светила на голямото изкуство стои и нейното име. Ние, варненци, трябва да се чувстваме горди, че виждаме между нас нашата сънародница Иванка Янакиева от Горна Оряховица – талантливата филмова артистка Ива Ваня.“

През юли 1929 г. сърцето на безименния репортер трепти от патос. Една от емблемите на родно самочувствие се е прибрала на курорт. Каква чест, предвид всичките ù ангажименти из Берлин. Новината е съвсем скорошна – едва седмица по-рано Пантелей Карасимеонов подочул, че г-ца Ваня пребивава тайно в София. Главният редактор на „Нашето кино“ успял да я разговори в салона на хотел „Империал“ часове преди затварянето на броя. Поводът за идването на звездата бил да навести фамилията, но и да си почине. Казали ù, че във Варна било много приятно. Затова сега и обществото в морската ни столица се вълнува от престоя. Бива ли такава знаменитост да отмаря инкогнито?!

Възторгът към успелите ни сънародници зад граница не е от вчера. Още преди сто години нашенецът държи да научи как сме представени по културна линия сред чужденците. През 1921 г. списание „Киносвят“ прави преглед на артистите ни в странство. Мара Чуклева се снима в Италия. Цели четири филма с нейно участие могат да се видят в тукашните салони. Слави Казанджиев е нает от „Заша Филм“ във Виена, както и Цвятко Петров, макар в епизодична роля. Мара Джуджакова и Е. А. Гайдаров са млади, възходящи звезди на прочутата студия „Пате Фрер“ в Париж. Чернооката хубавица Маня Цачева играе в не по-малко от 35 немски филма, а сестра ù Цвета е главният женски образ в „Марица, наречена Мадоната контрабандист“ на прочутия Фридрих Вилхелм Мурнау. В Берлин се изявяват още Райна Манчева, Елена Македонска, Борис Михайлов, Тодор Радославов, Никола Димитров, Велю Велев и Любен Венков. Последният според достоверни източници бил най-добре заплатеният от всички поменати по-горе българи.

Появата на г-ца Янакиева на артистичния небосклон моментално е отчетена от зорките кореспонденти. Нейна снимка е поместена за първи път в родната преса през 1924 г. Момичето е описано като талантлива танцьорка, чийто дебют предстои в „Майка и син“, очакван като една от сензациите на предстоящия сезон в Германия. Нищо повече не се добавя. Това е само едно от близо шестстотинте заглавия, заснети от „Универзум Филм“ АГ (УФА) през посочената година. Няма данни лентата да е показвана у нас, но така или иначе името на г-ца Янакиева не фигурира в надписите. Талантът ù изглежда остава на твърде заден план в масовката.

По онова време Ваня е вече от две години в Берлин. Пред въодушевения варненски репортер тя ще разкаже, че е заминала веднага след завършването на търговското училище в Търново през 1922 г. Мечтата ù била да бъде киноактриса, но не знаела всъщност какво ще прави в Германия. Станала танцувачка по стечение на обстоятелствата. В друго едно интервю обаче, пред някой си С. Бернт в немското издание „Киновелт“, историята е малко по-различна. Иванка отпътувала през 1923 г. с намерението да се занимава с балет. Учила при Юта Кламт – една от най-напредничавите хореографки на Ваймарската република. После постъпила в кабаре „Ди Гондел“, където спектаклите поставял Паул Лени, по съвместителство и филмов режисьор.

Това дребно разминаване не е единственото противоречие в сведенията за г-ца Янакиева. Така например вестникарската информация гласи, че е родена на 10 октомври 1905 г., но в регистъра на храм „Св. Йоан Богослов“, където е кръстена, посочената година е 1904-та. Мястото е Карнобат. Там семейството пребивавало временно заради работата на татко ù Никола – държавен инспектор по акцизите. Помолена през 1928 г. от списание „Майн Филм“ да напише статия за себе си, Ива Ваня крие възрастта си и не намира смисъл да разказва за детинството. Нищо интересно нямало, а ù липсвала фантазия да си измисля случки. За разлика от биографката ù Юлиана Вегенер (с рождено име Недева). В единствената книга, посветена на актрисата, с драматичен плам са съчинени сюжети, приемани и до днес за историческа истина. Раждането станало във файтон, а бащата незабавно се разсърдил на майката, че го дарила с трето момиче. Два месеца чак не ù продумал. Патриархалната строгост е неизменен елемент в легендата за Иванка, главата на фамилията я подстригвал по момчешки, наричал я Ваньо и бил категорично против заминаването за Германия. Когато това все пак се случило, девойчето взело влака, облечено в ученическата си униформа. Ах че мелодрама! Неслучайно биографията, наречена „Сладоледената фея“, е в жанра кинороман. Единственото, което знаем със сигурност за Никола Янакиев, е, че е родом от патриотичното село Джинчовци, Трънско. В Горна Оряховица бил председател на юнашкото (гимнастическо) дружество, а дъщеря му Иванка станала почетна юнакиня. Това ще рече, че момичето е имало добра физическа подготовка още от най-ранна възраст и родителите ù са гледали благосклонно на тази активност. Какви са били плановете за бъдещето на дъщеря им, е невъзможно да се реконструира.

Началните години на Ива Ваня в чужбина са романтизирани като смесица от амбиция, стрес и водевилни недоразумения. Срещи с руски емигранти, сподвижници на Станиславски, се редуват с висене по артистични локали и самопредлагане на киностудии. Всичко това неясно на каква издръжка, при положение че бащата не е бил съгласен. Едно е несъмнено. В началото на 20-те Берлин е най-прогресивното място за изучаване на телесна пластичност. Разрушаването на класическата балетна структура и свободата в движенията е лайтмотивът на немския модерен танц. Възпитаничка на споменатата Юта Кламт е и небезизвестната Лени Рифенщал. В онези години всяка форма на изкуство е впрегната да служи на германското възраждане. Същото важи в пълна степен и за киното. Основаната през 1917 г. филмова компания УФА е подчинена на държавния интерес и финансирана в началото от военното министерство. Целта, освен пропаганда, е и разтуха на масите. Достъпът на чуждестранни филми в страната е ограничен, което дава възможност местното производство да процъфтява. УФА бълва заглавия, повечето от които без кой знае каква художествена стойност, „Ди Гондел“ е от онзи тип танцувални театри, които захранват нямото кино с школуван в пластичност състав. Главното преимущество на г-ца Янакиева е ръстът ù. Висока е едва 156 сантиметра. Идеална за ролята на деца.

Първият филм, в чиито надписи е записана официално, носи името „Луксозна женичка“, комедия на режисьора Ерих Шьонфелдер от 1925 г. Ролята ù е на подрастващата Карла Мозер. Виенският „Киножурнал“ обръща специално внимание на епизодичните персонажи, които предали възхитителна достоверност на сюжета. Докато социалистическият вестник „Работник“ намира творбата за скучна, а режисурата за повърхностна и немарлива. По-интересното е, че г-ца Иванка вече се подвизава на екрана с псевдонима си.

Артистичното ù име е напълно в духа на епохата. Колкото по-кратко и опростено, толкова по-лесно за запомняне от аудиторията. Полякинята Александра Гудович например става Лия Мара, чехкинята Венцеслава Весела – Магда Соня, унгарката Хенриета Хибел – Ла Яна. Дори берлинчанката Йохана Гийзе избира да се казва Eви Ева. Дали Ваня сама измисля названието си, или ù е дадено от някой друг, остава обект на догадки.

Големият пробив на българката идва с филма „Имах един другар“ на Конрад Вине – пропагандна лента от 1926 г. за геройствата на армията в колониите, поръчка от някогашния управител на Германска Източна Африка. Нашата отново играе малолетна, безнадеждно влюбена в млад пруски офицер. Заглавието е заимствано от боен шлагер, изпълняван при войнишки погребения. Днес в архивите е останало едно-единствено, наполовина запазено копие на филма. При бомбардировките над Берлин голяма част от продукцията на УФА е унищожена. Заради еврейския си произход режисьорът напуска Германия през 1933 г. и съдбата му по-нататък е неизвестна. Успехът на „Имах един другар“ през 1926 г. обаче е неоспорим и води до нови ангажименти за Ива Ваня. Отзивите в немската преса са смесени, но името ù набира популярност.

В новогодишния си брой от януари 1928 г. списание „Нашето кино“ отбелязва, че сънародницата ни Иванка Янакиева вече успява да привлича вниманието на филмовите поставачи в Германия. Поместена е снимка от последния ù филм „Неделна почивка“ като партньорка на известния Хари Лидке, с 15 роли през същата година. Изданието обръща внимание и на кризата, в която немското кино постепенно изпада. То няма идентичност в желанието си да се конкурира с американското, продукцията е посредствена, изгубен е националният характер. УФА, макар и най-голямото студио в Европа, боледува. Няколко крайно разточителни продукции като „Метрополис“ и „Нибелунгите“ са го изправили на ръба на банкрута и без финансовата подкрепа на „Парамаунт“ и „Метро Голдуин Майер“ съществуването му е под въпрос. Германия носи само разочарования на любителите на кинематографа, заключава анализът.

Въпреки усложнената обстановка до края на десетилетието заглавията с участие на Ива Ваня наброяват 22. Берлинските киоски предлагат нейни снимки за автографи наред с останалите стотици лица на местната индустрия. Това привлича вниманието и тук, без непременно родният зрител да е гледал повечето от ролите на г-ца Янакиева. По-важното е, че покрай нея се говори и за България. Тя деликатно изтъква произхода си – подход, който не само демонстрира космополитния характер на УФА, но и цели да завоюва нови пазари. През октомври 1928 г. в столичния салон „Модерен театър“ е организирано специално киноутро в чест на звездата. Показан е филмът „Полска работа“, където ролята ù е по-значителна от обикновено. Въпреки рекламната кампания и разходките на Ива Ваня из столицата с кабриолет публиката не е впечатлена. Това е една от серията пропагандни ленти, насочени срещу полското управление на земи, населени с етнически немци. Темата не резонира достатъчно с очакванията на тукашния кинолюбител. Той жадува нещо по-стойностно да въздигне националното му самочувствие на мечтаните висоти. Не че немските филми не стават, ама съвсем друга работа е Холивуд. Аплодисменти и прехласвания не липсват, но фантазията за успялата ни сънародничка носи повече наслада от нея самата.

 Съществува солидна причина при следващата си визита през 1929 г. Иванка Янакиева да страни от обществения интерес освен желанието за почивка. Тя е докачена от някои неласкави отзиви за нея, достигнали чак до Берлин. Не всички вече споделят възторга от успехите ù. Някои я смятат за високомерна и възгордяна, а ролите ù за несъществени. Ето защо при срещата с редактора Пантелей Карасимеонов във фоайето на „Империал“ тя държи да отбележи, че е отседнала в хотела не заради лукса, а защото в дома на баща ù нямало място. Без да е питана, уточнява и че ролите ù никак не били малки. В „Дневника на един ерген“ играела главна, както и в „Скъпо Отечество“ с Ханс Алберс и Ханс Браузветер. А така също участвала и в един социален филм – „Правото на неродените“, посветен на аборта. Най-интересната новина, която тя споделя с „Нашето кино“, е участието ù в един говорящ филм. Става дума за късометражния „Боксовият студент“ с дължина едва 15 минути. Наложило ù се да говори немски с английски акцент, което било изключително трудно. Имала предложения да играе в пет нови филма, но отказала, защото били маловажни. Въвеждането на тонфилмите поставяло киното на кръстопът. Почти всички ателиета били в застой. С малки изключения новото, което се снимало, било с незначителни качества в художествено отношение. С такива филми, отбелязва г-ца Янакиева, една млада артистка рискува да похаби съвсем реномето си, затова отказвала въпреки материалните изгоди.

В началото на новото десетилетие кариерата на Ива Ваня е поставена на изпитание. Ангажиментите ù рязко намаляват, а с това и тукашният интерес към нея. Тя участва в два звукови филма – музикалната комедия „Целомъдреният Йозеф“ от 1930 г., където за първи път пее. И „Измамникът“ от 1931 г. по едноименния роман на Едгар Уолъс в епизодичната роля на маникюристка. И двете ленти нямат комерсиален успех, а на втората дори е наложена възрастова забрана. Българската преса я забравя за сметка на нови обещаващи нашенки като например Маргарита Цонева – прелестна балерина и звезда на тонфилма на УФА „Откраднатият образ“.

Кризата в немското филмопроизводство принуждава г-ца Янакиева да смени амплоато. Киното остава на заден план, новият ù интерес е ездата. Физическата ù подготовка и дребният ръст я превръщат в първокласен жокей. С коня си Испахан тя печели няколко титли от състезания. В Берлин са изумени от многопластовата ù личност, а тук и дума не се обелва за промяната. Филмовите ни кореспонденти не следят германския спорт, спортните ни слабо се интересуват от езда. Това е и периодът от живота на Ива Ваня, за който най-малко е известно. Биографката Вегенер фантазира за любовни увлечения с млади индустриалци, таен брак в Лондон, разтрогнат от зъл баща, този път на младоженеца. На българката е приписан дори романс с внука на кайзера Фрици, прекъснат трагично от нелепата му смърт. Бързата историческа справка показва, че въпросният наследник умира чак през 1966 г. Още по-нелеп е моментът, в който Ива Ваня уж се сприятелила със съпругата на Йозеф Гьобелс – Магда, и била чест гост на чаените партита в дома им. Там край камината на райхсминистъра имало и други световни актьори, като например Фернандел. Пълен абсурд, за който не само не съществува историческо доказателство.

Междувременно УФА е преструктурирана. Магнатът Алфред Хугенберг купува компанията и като първи министър на икономиката на националсоциалистическото правителство през 1933 г. я превръща изцяло в инструмент на пропагандата. За развлечение на масите се снимат комедии и оперети. В този период Ива Ваня участва в едва четири филма. Сантименталният мюзикъл „Дворцов концерт“ ù дава възможност да демонстрира сопраното си. Пее и в „Към нови брегове“, но звездата в тази лента е Зара Леандър. Продукцията, с която отново влиза в полезрението на родните вестници, е „Отпуска срещу честна дума“ от 1938 г. Военна драма по поръчка на самия Гьобелс. Нашата е в ролята на унгарската актриса Илонка, тъй като акцентът ù е прекалено отчетлив за нуждите на националсоциалистическия реализъм. Немският печат определя филма като еталон за новото немско кино, а на фестивала във Венеция печели наградата „Мусолини“. Цензурата го категоризира като особено ценен в държавно и художествено отношение за райха. Прожектиран е у нас без успех. Интересът към Ива Ваня съвсем е спаднал в сравнение с този отпреди десетина години, а и тя вече не намира поводи да се завръща в родината. Така следите на прочутата ни, но малко позната сънародничка постепенно се изгубват.

През 40-те години българската аудитория няма да научи, че Иванка се жени за Норберт Шулце – млад композитор, галеник на режима и виден автор на пропагандни шлагери. В това число и „Лили Марлен“. Ще се чуе, че песента е изпълнена от Ива Ваня за първи път на български в Белград през 1942 г.. След войната семейството бяга за кратко в Бразилия, където Иванка отново става кабаретна изпълнителка. Законът за денацификацията определя съпруга ù единствено като „сподвижник“, така че му е позволено да продължи живота си в Западна Германия през 50-те. Той пише популярна и филмова музика, тя му помага като либретист, далеч от светлините на сцената. По-късно Ива Ваня работи върху телевизионни сценарии и се появява в няколко епизодични комедийни роли. Всички връзки на някогашната ни звезда с България са прекъснати, тя никога повече не се завръща в родината. Умира на преклонна възраст през 1991 г. За да може десетилетие след това легендата за нея да бъде съчинена наново от възторжени нашенци с не по-малко почит, благоговение и национална гордост от прочутата ни непозната.

Актрисите