ЛЮБОВ И ХЕРОИН

За Джанис Джоплин нямаше достатъчно силни аплодисменти, признание, разбиране, нямаше достатъчно силна любов, имаше само достатъчно силен хероин

от Боряна Тодорова

Годината е 1969-а, месецът е юни. Нанси Гърли тъкмо е починала от свръхдоза. Джеймс Гърли, неин съпруг и китарист на Big Brother and the Holding Company, е инжектирал фаталната доза. До скоро Джанис Джоплин често е друсала заедно с добрата си приятелка Нанси.

Когато чува новината, Джанис изстрелва поредната доза хероин във вената си с почти противофобийна решителност. Да признае, че животът ù се намира в смъртна опасност, би я натоварило с непосилна отговорност. Знаците обаче са навсякъде около нея. Нейни близки приятели или я напускат заради хероина, или умират от свръхдоза. Мениджърът ù Албърт Гросман пък предприема доста по-прагматичен подход към ситуацията с наркотиците. Той прави застраховка живот на стойност 200 хил. долара на името на Джанис. Към онзи момент тя е на 26 години.

„Нищо няма да ми се случи, защото идвам от здрав заселнически род и съм силна.“ Развитието на живота на Джанис след тези думи напомня на автомобилна катастрофа, която се прожектира на забавен каданс. Всички виждат, че певицата бавно осъществява самоубийството си. Краят е предизвестен.

Хотел „Ландмарк“

Около 1 през нощта на 4 октомври 1970 г. Джанис се прибира в стая 105 на хотел „Ландмарк“ в Лос Анджелес. Работата по новия албум Pearl върви обещаващо. По-рано вечерта тя е записала поздрав за предстоящия рожден ден на Джон Ленън. Когато той получава касетата, Джанис вече не е между живите.

В стая 105 я чака единствено солидно количество хероин. Годеникът ù, Сет Морган, е пиян и надрусан в Сан Франциско. Същото важи и за приятелката ù Пеги Касерта. Предния ден Джанис настоятелно ги е молила да дойдат в Лос Анджелес при нея, дори им е пратила пари, които те експресно са трансформирали в наркотици.

 Тя е умерено подпийнала. През деня я е посетил местният ù дилър. Преди да отиде в студиото, Джанис е инжектирала съвсем малко от получената дрога. Сега обаче е моментът да се отпусне. Нацелва вена и натиска буталото. След това слиза в лобито на хотела, за да си купи цигари. Нощният рецепционист ù разваля петдоларова банкнота. Струва му се, че видът ù е леко занемарен. Джанис отива до автомата за цигари и си купува редовното марлборо.

Качва се в стаята, хвърля кутията на леглото и започва да се съблича. Смъртта я застига бързо, поваля я между леглото и нощното шкафче. При падането се удря в ръба на шкафчето и устата ù се пълни с кръв. Тялото ù е намерено цели 18 часа по-късно.

Конспирациите около смъртта ù не закъсняват. Появяват се теории, че е убита от любовник, от ЦРУ или от ФБР, които са създали грандиозен пъклен план, с който в една година да умъртвят Джим Морисън, Джими Хендрикс и Джанис Джоплин.

Реалността за кончината на една от основателките на „Клуб 27“ обаче е далеч по-проста. Причината за смъртта е остра хероин-морфинова интоксикация. На аутопсията се откриват белодробен оток, венозна конгестия и омазняване на черния дроб. По ръцете има многобройни следи от игли, две от които съвсем пресни.

Дилърът на Джанис ù е продал хероин с чистота между 50 и 80%. Дрогата, която е инжектирала в тялото си, е била близо десет пъти по-силна от тази, на която е свикнала. Организмът ù, който допреди три седмици е бил чист, просто не е могъл да се справи с огромното количество.

Порт Артър, щата Тексас

Ненавременната и саморазрушителна смърт изисква някакво обяснение. Психоаналитично настроеният западен ум иска да свърже точките, да разбере детството, да назове травмите и да внесе смисъл в трагедията. Лесни отговори обаче няма.

Детството на Джанис Джоплин изглежда съвсем поносимо. Тя е родена и израснала в консервативния тексаски град Порт Артър. Като малка отговаря на общоприетите стандарти за умилителност и не предизвиква прекомерна загриженост. Помага в църквата, прави постери за местната библиотека, рисунките ù печелят конкурси. Тя е кооперативно и малко срамежливо дете. Тийнейджърските ù години обаче успяват да осигурят травматични обяснения за трагичното развитие на живота ù.

В гимназията „Томас Джеферсън“ Джанис просто не успява да се впише. Тя е пълничка, лицето ù е обсипано с лунички и тежко акне, на 14 все още няма гърди, а мненията ù звучат радикално в обкръжаващата я среда. Открито се заявява срещу сегрегацията и си спечелва подигравателното прозвище nigger lover. За самата Джанис интеграцията сред ограничените ù гимназиални съученици се оказва невъзможна.

Интелектът, начетеността и талантът определено не ù помагат да се слее с монохромното обкръжение. А ако има едно нещо, което да определя Джанис Джоплин, то е желанието да бъде приета и харесана. Ако не може да бъде приета, то поне трябва да бъде забелязана.

„Fuck you, baby!“ не е сред обичайните фрази в речника на младите дами в Порт Артър в края на 50-те и началото на 60-те години. За тийнейджърката Джанис такива думи са ежедневие. Тя крещи, псува, шокира. Намърдва се в група от пет момчета, сред които музикантите Джим Лангдън и Грант Лайънс. Заедно се катерят по моста „Рейнбоу“, водни кули и всякакви други съоръжения, които могат поне малко да ги издигнат над равната земя. Немалка част от приключенията им завършват със срещи с полицията. Пият огромно количество бира, слушат джаз и пеят.

Появяват се слухове, вероятно напълно основателни, че по време на нощните бродения с момчетата Джанис се напива и прави секс. Личната ù хигиена не е завидна, външният ù вид става все по-провокативен. Имиджът ù е на диво и неукротимо момиче. Заедно с бунта върви и страстта към музиката. По-късно Джанис ще каже, че е станала певица, защото Грант Лайънс ù е дал записи на Беси Смит и Лед Бели.

В клас тормозът продължава. Джанис предизвиква хихикания и обиди със самото си съществуване. „Прасе“ и „курва“ са малка част от определенията от съучениците ù. Джанис не се дава и става все по-шумна и провокативна.

„They laughed me out of class, out of town, and out of the state“ – „Присмехът им ме изгони от класа, от градчето, от щата“. Към края на гимназиалните си години тя вече се е сдобила с доста сериозен алкохолен проблем.

Към Сан Франциско и обратно

В Университета на Тексас в Остин социалното положение на Джанис далеч не се подобрява. Тя ходи боса, когато си пожелае, носи Levi’s, защото са по-удобни, и мъкне автоарфа навсякъде. Другият ù любим аксесоар е бутилка Southern Comfort. Излъчва радикален непукизъм. Под него, не много дълбоко скрити, са всепоглъщащата самота и нуждата от одобрение. Номинацията за „най-грозен мъж в кампуса“, която събира внушителен брой гласове, е сред причините да прекъсне след първата година и да замине за Сан Франциско. На Джанис наистина ù е писнало от този реднек щат.

Истината е, че бутилките Southern Comfort и някоя и друга цигара трева така и не успяват да запълнят бездната. Когато се мести в Сан Франциско, тя иска да опита всичко. Иска да пуши наркотици, да ги инжектира, да ги ближе, да ги смуче, да ги изчука. И това се оказва съвсем възможно.

60-те години в Сан Франциско са рай за дрогата. Метамфетамините са модерни, достъпни и всички около Джанис ги вземат. Пазарът е толкова голям, че нелегалните производители се задъхват. Чуват се предупреждения за опасности, свързани с дрогата, но те изглеждат далечни.

В мизерен апартамент в Лоуър Ийст Сайд Джанис инжектира спийд в компания на себеподобни. Изстрелването към небесата е мигновено. Умът е превзет от усещане за всемогъщество, безметежност и безграничност. Дните преминават в безцелно обикаляне на стаята и вкарване на игли. В Тексас майката на Джанис е убедена, че дъщеря ù прави уверени стъпки в своята музикална кариера, дори ù изпраща ръчно изработен сценичен костюм. По това време професионалните занимания на Джоплин са от съвсем друго естество.

Тя вече е дилър на спийд. Безразборните сексуални контакти и наркотиците не са достатъчни. Ничие одобрение не е достатъчно. Това ли е всичко? Това ли е всичко, което животът може да предложи?

През май 1965 г. Джанис отива в болница в Сан Франциско и заявява на лекарите, че е луда. Отпращат я, защото изглежда бездомна, изглежда като човек, който се опитва да измами системата. В онзи момент тя е тежко болна и го разбира. Тежи под 40 килограма, излиза от вратата и забравя накъде е тръгнала, не говори и потъва в почти кататонно състояние. С мъка фокусира погледа си върху все така ужасния свят.

Лятото Джанис се прибира в Порт Артър. Необходимостта от промяна на средата е належаща. Свободата и експерименталният дух на Сан Франциско са илюзорно решение на нейния сериозен идентитетен проблем. Джанис веднага записва социология в Университета „Ламар“. Спира употребата на спийд, облича се в старомодни рокли с дълги ръкави, въздържа се от алкохол, вечерни излизания и шокиращи изказвания. Прибира косата си в малък елегантен кок, носи ненатрапчиви бижута и пие чай. Посещава психиатър и психотерапевт, за кратко пие лекарства. Отбелязва в календар рождените дни на близките си и всичките си ангажименти и тестове за училище, а в долната част рисува сърчица, ограждащи името на годеника ù. Общува единствено с хора, в които няма нищо необичайно. Джанис прави всичко по силите си, за да придобие облика на порядъчен жител на Порт Артър.

Тя е ужасена от последствията от метамфетамина. Знае, че наркотиците съвсем скоро ще я погубят, ако не стане порядъчна. Страхува се да шофира, свръхчувствителна е към звуци, внезапните промени я изправят на нокти. Трябва да стане като другите, да се впише, за да може да оцелее. Завистливо гледа ненатрапчивата си сестра Лаура. Спасението е в това да се поправи, да направи правилното нещо.

Не е изненадващо, че този начин на живот не се оказва устойчив. Годеникът ù отменя сватбата, Джанис започва отново да пее. Ужасена е, че музиката ще я върне към онова, от което бяга. Тя иска да живее, но не знае как.

Слава и наркотици на бързи обороти

Джанис се връща в магичния град Сан Франциско, за да се присъедини към Big Brother and the Holding Company по покана на мениджъра им Чет Хелмс. Разпуска кока си и се гмурка в духа на артистичния антиконформизъм. Скоростта се увеличава.

Джанис е донесла календара си от Тексас. С него се изчерпва структурата, която тя успява да запази. Спийдът се завръща, а с него към редовния ù арсенал се присъединява и хероинът – неин стар, но дотогава не особено близък познайник. Живее в комуна в Лагунитас с останалите членове на групата и техните жени (сред които и гореспоменатата Нанси Гърли). Всички с изключение на Питър Албин друсат. Джанис има фетиш към игли, обожава да изстрелва спийд или хероин във вената на друг човек и да наблюдава въздействието. Понякога взема психеделици и абсолютно винаги е пияна. Хероинът е награда след концертите. Ако по време на тях нещо се обърка, зад сцената я чака кофа за повръщане.

Заедно с групата тя става разпознаваема, а след фестивала в Монтерей през 1967 г. – сензация. Енергията, силата и пълната свобода на Джанис са заразителни. Тя носи лудост, която предава на публиката.

„Може би най-могъщият глас, произлязъл от бялото рок движение“ – списание „Тайм“; „най-зашеметяващата жена в рока“, „в контакт с могъща живителна сила“. Списанията се надпреварват да пишат за нея.

Материал за историите не липсва. Пръска бутилка от уиски в черепа на Джим Морисън. С еднократна интимна среща с Ленард Коен вдъхновява небезизвестната песен Chelsea Hotel, чийто текст не може да се похвали с дискретност. Сексуалните ù отношения са непрекъснати, безразборни, вълнуващи и дълбоко незадоволителни в същността си.

 Достатъчно добра ли е? Достатъчно желана? Потънала в такива размишления, Джанис изпива достатъчно количество Southern Comfort, та да си спечели палто от рис и подходяща шапка от компанията. Тя напуска Big Brother and the Holding Company и основава Kozmic Blues Band. Медиите, предвождани от Rolling Stone, отговарят с безпощадна критика. А Джанис просто иска всички да я пожелаят.

Един предизвестен край

Сет Морган е поредният безнадежден опит на Джанис да създаде връзка. Самият той е тежък наркоман, престъпник и използвач. Тя го моли да ù помогне да спре. Инжектира си хероин веднъж на три дни, за да се успокои, да разпусне, да спре да мисли – тя добре знае рисковете, това е просто временно, пред нея предстоят големи и хубави неща.

На 18 септември 1970 г. Джими Хендрикс умира. Причината за смъртта не е изяснена веднага. Може би са хапчета?

Джанис има нужда от обяснение, от уверение, че нейната съдба ще е друга. Убедеността в собственото безсмъртие става все по-слаба. Какво ще кажат за нея след смъртта ù?

Не може да умре в същата година като него, той е по-голяма звезда. Ще бъде засенчена, изместена, тотално забравена и в смъртта си.

Намалява употребата, понякога спира. Грижи се за външния си вид, прави си кичури и изкуствен тен. На 1 октомври 1970 г. си преправя завещанието и подписва предбрачен договор.

След смъртта ù са разпратени покани, които гласят „Drinks are on Pearl“. Партито е в нощен клуб в Сан Анселмо, а гостите са многобройни. Сред тях са Чет Хелмс, Пеги Касерта, Сет Морган, Джеймс Гърли, Дейв Ричардс и Съншайн.

Алкохолът се лее, хероинът се инжектира, малцина са в състояние да се сетят в чест на кого е събитието. По земята се търкалят игли и счупени бутилки. Опечаленият ù годеник вече е изчукал няколко от приятелките ù.

Джанис умира на 27 с огромен брой познати наркомани, малцина близки приятели и милиони фенове. През съзнателния си живот безуспешно търси онова, което ще е достатъчно.

Оказва се, че няма достатъчно количество секс с мъже или жени, което да я убеди, че е желана.

Няма достатъчно консервативна рокля, която да я превърне в типична жителка в Порт Артър.

Няма достатъчно силни аплодисменти, които да заглушат неувереността ù.

Има достатъчно силен хероин.

Дрога