КУЧКАТА Е МЪРТВА

„Нарязах дебелата свиня и изнасилих сладката ù невинна дъщеричка. Писъците ù бяха толкова силни ха-ха.“

от Драгомир Симеонов

Дъщерята се е свила на кушетката, загърната с одеяло. Тялото е неподвижно, само остриганата глава плахо изучава обстановката. Четири квадратни метра сив мокет, меки мебели, картина на стената. В ъгъла върху масичка е поставена нощна лампа. На срещуположния край се намира вратата. С топка е вместо дръжка. Отвън някой внезапно я отваря и момичето се сепва. Получава хартиен плик със сандвич; детинското ù гласче писука в благодарност. Приучена е да се подчинява на авторитети, затова послушно започва да се храни. Щом привършва, отново ляга и се завива. На 15 юни 2015 г. помещението за разпити в полицейския участък на Уокеша, Уисконсин, предлага неочакван, но и някак си познат уют.

Около 22:40 детектив Ханкок се представя вежливо и премества стола си по-близо до девойката. Пита я как се чувства. Добре e; отговорът звучи още по-тъничко от преди. Разговорът продължава в дружески тон с уточняване на дребни подробности. После Ханкок прави забележка сякаш между другото. Майка ù е мъртва. Трябва да бъде честна, ако е замесена. Длъжна е да му каже. Секунди колебание, преди да дойде реакцията. Дъщерята клати енергично глава и се разплаква. Какво стана онази нощ – продължава с въпросите си следователят. Събеседничката му се кълне, че не знае. Как изобщо им хрумва, че може да е тя. Та те са най-добри приятелки. Много се обичат. Прозвучава фалшиво, но е вярно. Дъщерята наистина е безкрайно близка с майка си. Също така лично е оповестила в общия им фейсбук профил новината: „Кучката е мъртва“.

Властите в Спрингфийл, Мисури, получават сигнала за обезпокоителния пост часове след появата му. Приятелите на семейството са шокирани. Някой трябва да е хакнал страницата, иначе е необяснима подобна гавра. Коментарите под публикацията са тревожни. Един от тях – повече от останалите. С главни букви е изписано: НАРЯЗАХ ДЕБЕЛАТА СВИНЯ И ИЗНАСИЛИХ СЛАДКАТА ù НЕВИННА ДЪЩЕРИЧКА. ПИСЪЦИТЕ ù БЯХА ТОЛКОВА СИЛНИ ХА-ХА. Дежурният патрул пристига на адреса. В розовата къща с рампа вместо стълбище никой не отговаря на позвъняванията. Вратата е разбита и в спалнята е намерено тялото на 48-годишната Клодин Бланчард. Дий Дий, както е известна сред близките си, лежи по очи. В гърба ù има седемнадесет прободни рани. От невръстната Джипси-Роуз няма и следа. Инвалидната количка на дъщерята е изоставена. Тя не е в състояние да се придвижва без нея. Тежко болна е, храни се през тръба, диша с аспиратор и косата ù е опадала от медикаменти. Носи дебели очила заради нарушено зрение и страда от епилептични припадъци. Всички са убедени, че шансовете ù да оцелее сама са минимални.

И все пак в тясното пространство със сивия мокет в Уокеша арестантката е жива и здрава и се наслаждава на сандвича си. Косата ù е прорасла, ходи без затруднения и вижда перфектно. Единствено гласът е същият като на Джипси-Роуз. В съседната стая съучастникът ù Никълъс Годиджон прави пълни самопризнания: той е наръгал Дий Дий. Не би го направил, ако приятелката му не го беше помолила. Влюбен е, затова не може да ù откаже. Тя го заслужава. Предумишлено убийство първа степен. Наказанието и за двамата предвижда доживотен затвор или смърт. Тази провинциална драма с битово насилие би могла да привърши по бързата процедура и да потъне в забвение из щатските архиви, но дори прокуратурата е принудена да промени обвинителния си акт след вникването в детайлите. Престъпление е налице, но жертвата не е тази, която изглежда.

Дий Дий и Джипси-Роуз пристигат в Мисури от Луизиана в края на 2005 г. Ураганът Катрина е унищожил дома им и двете са настанени в приемно жилище. Самотна майка в трудно положение и нейната измъчена дъщеря, вечно усмихната въпреки страданието си. Телевизионните репортажи запечатват трогателната история. Момичето страда от мускулна дистрофия, затова получава нова количка от състрадателните домакини. Крайно недостатъчно предвид общото му състояние. През 2007 г. фондацията „Оли“, поела опеката над подобен род пациенти, я обявява за Дете на годината. На церемонията по връчване на отличието малката е с рокличка върху пижамата си, розова панделка украсява голия ù череп. Не стига останалото, ами се бори и с левкемия. Изпява песен за вярата си в ангелите хранители и залата избухва в аплодисменти. Ти си причината да се родя, за да бъда твоя майка – заявява гордо Дий Дий, без да пуска ръката ù. Изглежда отдаден и непоколебим родител. И в същото време си личи, че вниманието ù харесва.

На следващата година християнската неправителствена организация „Хабитат фор Хюманити“ дарява на семейството новопостроен дом и личен автомобил. Къщата разполага с всички удобства за отглеждането на дете със специфични потребности. Сърцераздирателната история за майката и дъщерята става обект на поредица репортажи. Джипси-Роуз е все така вдъхновяваща въпреки проблемите, Клодин нито за миг не проявява емоция. В следващите години двете ще се превърнат в любимки на общността в Спрингфийлд; невъзможно е да бъдат видени поотделно, животът ги е свързал завинаги. Всички помагат с каквото могат: играчки, подаръци, финансови средства. Доброто не е само в приказките, истинско е – смее се жизнерадостно от екрана болната. Седем години по-късно същите телевизионни зрители ще видят как дъщерята пристъпва без затруднения в съдебната зала и ще научат за есемесите, с които е планирала убийството на мама. Приказката им се е оказала лъжа.

Джипси-Роуз Бланчард е родена на 27 юли 1991г. Или поне това е една от датите, посочени в медицинската ù документация. Дий Дий постоянно разтяга времето, дъщеря ù няма право да пораства. Дребният ù ръст и гласчето допринасят за илюзията. Самата тя не е сигурна на колко е. Въпреки уклончивите сведения в това отношение по друга линия информацията е повече от изчерпателна. Детето проявява серия от акутни симптоми още като пеленаче. Едва на три месеца е, когато майка ù решава, че има сънна апнея и се нуждае от машина за обдишване. По-късно здравословните състояния, които изискват намеса, се редуват едно след друго. Тя развива проблеми с очите, със слуха, храносмилателната система. Страда от астма, епилепсия, мускулна дистрофия, умствено изоставане, анемия, алергии, хиповентилация, шум на сърцето, белодробни проблеми и левкемия. Посещенията при лекари на майката и дъщерята стават регулярни. Преди да навърши десет, Джипси-Роуз е оперирана, защото Дий Дий вярва, че стомашната ù лигавица обвива хранопровода. Оттогава приема каши през тръба в корема. Освен стомашно-чревната операция е подложена и на премахване на слюнчените жлези. Междувременно продължава да диша с машина всяка нощ.

Дъщерята няма избор. Тя е жертва на болестта. Не на своята собствена обаче, а на тази на майката. Нарича се фиктивно разстройство, наложено върху друг: психическо състояние, което превръща родителската грижа във форма на домашен тормоз с непосредствена смъртна опасност. При индиректния синдром на Мюнхаузен, както е другото название на заболяването, майката умишлено причинява страдание на детето в търсене на съчувствие, грижа и внимание от околните. Съвременната медицина не е в състояние да го проучи напълно, тъй като регистрирането му е изключително трудно. Смята се, че честотата му е приблизително между едно и тридесет на милион, но в научната литература се допуска, че вероятно е значително по-често срещано. Подобно на класическия синдром на Мюнхаузен, в който пациентът симулира болести и е пристрастен към медицинската интервенция, тук физиологичните последствия са наложени върху напълно беззащитен обект. Родителят се чувства значим, докато упражнява тотален контрол върху живота на детето. Резултатът обикновено е летален за потърпевшия.

Парадоксално е как лекарите съдействат на заблудата. В течение на години те не отчитат, че извършват интервенции върху здрав организъм. В медицината обаче се е наложила практиката майката да е най-достоверният източник на информация за състоянието на детето. В случая тя е умел манипулатор и кара дъщеря си да имитира фалшивата симптоматика в името на отношенията им. В това число бръсне главата ù, защото косата ù така или иначе щяла да окапе от медикаментите. Малката приема най-малко 18 различни лекарства дневно, а страничните им ефекти водят до някои от симптомите, които лекарите мислят, че третират. Единственото, което Джипси-Роуз съзнава за здравословното си състояние, е, че всъщност може да се храни и ходи. Но е твърде зависима, за да го сподели с когото и да било.

През 2010 г. неврологът д-р Фластърстийн е единственият, който се усъмнява в наратива на Дий Дий. При мускулна дистрофия долните крайници трябва да са в съвсем различно състояние от това на Джипси-Роуз. Тя не само има нормално развитие на краката, но дори може да стои права. Мнението му е отразено в картона, но не води до нищо съществено освен до смяната му като лекуващ лекар. Практиката е такава, че дори да бъдат сезирани социалните служби за подобни казуси, те имат ангажимент да се намесват основно при занемаряване на грижата за подопечния, не при прекомерна такава. Дъщерята е обречена под закрилата на мама.

Развитието на синдрома на Мюнхаузен обикновено е свързано с травма в детството. При Клодин Бланчард такава не е ясно изразена. Тя е родена през 1967 г. в Луизиана. Родителите ù се развеждат и най-вероятно е обект на неглижиране, което е един от факторите за обостряне на състоянието. Доведената ù майка е в лоши отношения с нея, семейната легенда включва опит за отравяне. Дий Дий ù сипвала хербицид в храната, което довело до сериозно заболяване и поне девет месеца на легло. Отношенията с истинската майка – Ема Пийтър, също не са по-безпроблемни. От днешна гледна точка се допуска дъщерята да е причинила смъртта ù с недохранване. Всички тези твърдения са донякъде спекулативни. Вън от съмнение е само, че Клодин работи известно време като медицинска сестра, така че познава системата. Освен това има опит с измамите. Задържана е за издаване на чекове без покритие и е осъждана за банкови измами. Един от мотивите за действията ù спрямо Джипси-Роуз вероятно е финансова изгода – парични помощи, безплатни пътувания, придобивки от най-различен характер. При страдащите от индиректния синдрома на Мюнхаузен водещото обаче е не материалното облагодетелстване, а преди всичко патологичният стремеж за контрол и лична валидация чрез него.

Бащата Род Бланчард не присъства в живота на двете. Той е отчужден и има друго семейство. Едва 17-годишен е, когато се запознава с по-възрастната Клодин, по онова време на 23. След кратък романс следва бременност, после принудителна сватба, както е прието в Юга. Раздялата е неизбежна. Род изпраща чекове вместо внимание и единственото, което знае за ситуацията, е, че дъщеря му е болнава и със забавено развитие, а Дий Дий крие точната ù възраст за нейно добро. Намира го за странно, но и през ум не му минава, че става дума за нарочно малтретиране в чудовищен размер.

Навлизането на Джипси-Роуз в пубертета води до обтягане на отношенията с майка ù. По време на посещението си на изложението „Вижън Кон“ през 2010 тя вече е навършила 18, макар да минава за 14-годишна. Клодин я води (за сметка на организаторите, естествено), момичето носи розова перука и е в палаво настроение. Ролевите игри я привличат, все пак е принудена да живее в такава. По време на събитието се запознава с някакъв случаен тип, с когото по-късно започва онлайн флирт. Онзи ù предлага да избягат заедно в Арканзас, без да знае никакви подробности за ситуацията. Планът е разкрит от майката. Лаптопът и мобилният телефон на Джипси-Роуз са разбити с чук, две седмици лежи вързана за леглото с белезници и кучешка каишка.

Тя вече не е малкото момиченце, атрибут на родителската отдаденост. Съзряването води до откриване на собствената сексуалност и необходимостта от независимост. Уви, това влиза в конфликт с плановете на Дий Дий. Дъщерята е заложник и няма право на своеволия. Постоянното държане за ръка, силните прегръдки, забраната за комуникация са начин за установяване на подчинение, но очевидно вече не са достатъчни. Психологическият контрол все повече прераства във физически. Детската стая се превръща в килия повече от всякога. Нещо повече: за да се ограничи всеки опит за бягство, юрист издава свидетелство, че дъщерята е със забавено ментално развитие, така че всичко, което каже от тук нататък при евентуален опит, да бъде игнорирано от полицията. Пред закона тя официално не е в състояние да мисли и действа сама. Всички са изоставили Джипси-Роуз – бащата, докторите, властите. В тази история най-голямата илюзия е спасението. Дъщерята обаче нееднократно е доказала, че владее оцеляването.

Следващият опит за самостоятелност на Джипси-Роуз се оказва по-рационален. През 2013 г. тя се сдобива тайно с нов лаптоп, подарен от съседка, и създава свой собствен профил, различен от общия с майката. Под фалшива самоличност се свързва с Никълъс Годиджон в християнски сайт за запознанства. Той се оказва специален. Две години по-голям от нея е, но умствената му зрялост е на 15-годишен. Изглежда миловиден и е в аутистичния спектър – страда от синдрома на Аспергер. Въпросната година е арестуван за гледане на порно в „Макдоналдс“ и неприлично докосване в течение на девет часа. При задържането полицията намира у него нож. Връзката между двамата е едновременно нелепа и силно еротична. Младежът е изкушен от садо-мазото и убеждава Джипси-Роуз да участва в онлайн фантазията му. Тя няма идея какво представлява нормална връзка, а така или иначе е научена да се подчинява. Изпраща му серия от разголени фотографии. Сексуалността ù, дълго време ограничавана, сега процъфтява. Влюбена е и вижда в това дълго чаканата възможност за свобода.

Първото им виждане на живо е почти пародийно. Срещата е на кино. В салона са само трима. Майка и дъщеря в задушаваща близост, няколко седалки по-встрани – самотен младеж, който ги съзерцава. Филмът е игралната версия на „Пепеляшка“. После някак си Ник и Джипси-Роуз успяват да се измъкнат и правят секс в мъжката тоалетна. Връзката им е консумирана, следователно е станала сериозна. Избраникът е готов да я брани от всеки, което означава най-вече от майка ù. Кой кого контролира в тази ситуация, е вече трудно да се прецени. При всички положения отстраняването на Дий Дий е внимателно планиран акт.

Дни по-късно дъщерята купува билет на любовника си и той пристига в Спрингфийлд с ясното намерение да извърши убийство. Уговорили са се с есемеси за това, той я уверява, че е способен. Тя му приготвя ръкавици, предупреждава го, че вратата скърца, нож и изолирбанд има в къщата. Същата вечер майка и дъщеря си лакират взаимно ноктите в тъмнорозово. После Ник прониква в дома. След като намушква Дий Дий, отново прави секс с изгората си. Двамата си събират багажа, зарязват инвалидната количка, взимат такси и отиват на хотел. Дъжипси-Роуз отново е с човек, готов на всичко, за да се грижи за нея. Друга форма на любов тя не познава. Готова е да започне нов семеен живот. Двамата заминават за Уисконсин при семейството на момчето и прекарват известно време при майка му и доведения му баща. Междувременно Ник си е изпратил сам по пощата окървавения нож и ръкавиците, за да не бъдат намерени като улики на местопрестъплението. Някъде тогава Джипси-Роуз публикува във фейсбук анонса за майка си, който довежда и до разкриването им. Остава неясно защо го прави. Акт на дългоочаквана разплата, допускат психолозите, но и израз на силно изразена социопатия. Все пак дъщерята неизбежно е прихванала черти на майка си. Ненавижда я, но и все така се чувства обвързана с нея.

При разпитите момичето не поема отговорност за деянието. Тя прехвърля вината на Ник, оправдава се с характера му на насилник и медикаментите, които е приемала постоянно. Аудиторията е длъжна да повярва отново. Всички подробности в тази история дължим на нея. Тя контролира наратива така, както майка ù е правела с нея. Вината се размива. Страдащите от индиректния синдрома на Мюнхаузен имат лимитиран капацитет за осъзнаване на реалността. Същото важи и за жертвите им.

Поради смекчаващите вината обстоятелства г-ца Бланчард е осъдена едва на десет години затвор. Ник ще лежи до живот. По време на престоя си зад решетки момичето се запознава епистоларно с някой си Кен Ъркър. Подхващат романс. На 28 декември 2023 г. е освободена. Животът ù започва отначало. Една година по-късно се ражда дъщеря ù. Джипси-Роуз публично декларира, че е решена да бъде съвършената майка. Звучи вдъхновяващо. И донякъде плашещо предвид семейната традиция.

Майки и дъщери