ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ

Могъщ остров, създаден от божествена цивилизация, химера и блян на Платон за съвършената република, безумна измислица – Атлантида е всичко друго, но не и обикновена утопична теория

от Михаела Самарджиева

Поразително красив, по-голям от Либия и Мала Азия, приказно зелен, с ширина 700 км, с планини в северните части. На юг обграден с безкрайна равнина с правоъгълна форма, „простираща се в едната посока на три хиляди стадия и вътрешна част от две хиляди стадия“. В сърцето му е красива „немного висока планина, от която и да било страна“. Непристъпен, заобиколен от кристално сини води, с крепостни стени от злато и скъпоценни камъни, с дворец като сапфир, обграден от три кръгообразни рова с все по-голяма ширина – от един до три стадия, разделени от кръгове земя със същия размер. С мостове на север, с огромен канал към морето и тунели в планината, успоредни на мостовете, с кораби, които стигат до града по водните концентрични кръгове. С високи порти от червени, бели и черни скали, извадени от рововете и покрити с месинг, калай и смес от други метали. Остров – гений на инженерството, държава – творение на боговете, населена с могъща цивилизация, според едни развита като минойската, според други войнствена и безмилостна, а според трети с извънземен или божествен произход – „родени от боговете“. Според Едгар Кейси населена с нематериални същества, които с времето се материализирали. Атлантида по презумпция е изумителна. Атлантида е „le paradis perdu“ – изгубеният рай, утопията, от която колкото повече се отдалечаваме в реалността, толкова повече стават реалните доказателства за съществуването ù в легендите. Няколко пъти дори я откриха.

Атлантида на Платон

Съществуването на Атлантида за първи път се споменава около 360 г. пр.н.е. в Платоновите диалози „Тимей“ и „Критий“, създадени вероятно скоро след „Софистът“, „Държавникът“ и „Филеб“. Легендата за изгубения остров стига до Платон благодарение на неговия прадядо, който е бил близък приятел със законодателя Солон. Според разказа Солон посетил тогавашната столица на Египет – град Саис, където жреци му показали колона с преданието за Атлантида. Идеята за този град държава, за тази изумителна империя, чието съществуване не почива на реален исторически трактат, олицетворява всички представи на Платон за идеалната република и съвършеното общество. Неслучайно той я вплита още в първия си текст „Тимей“, замислен като част от поредица диалози, разказващи за разговора между Сократ, Тимей от Локри, Хермократ от Сиракуза и атинянина Критий. В диалозите главният Платонов герой Сократ иска тримата мъже да споделят с него своите размишления за идеалното общество, като се е пита дали той и неговите гости могат да измислят теория, която да направи това общество реалност. Първо вещият в космологията Тимей от Локри е трябвало да опише как са били създадени светът и човекът, после Критий е трябвало да продължи с разказ за древните жители на Атина и Атлантида, а след това четвъртият участник в диалога – Хермократ от Сиракуза, е трябвало да говори как хората, родени в настоящето, могат да създадат силна и щастлива държава, подобна на древна Атина. Легендата за Атина и Атлантида се появява още в началото на „Тимей“, а по-късно се доразвива в незавършения „Критий“. В него атинянинът Критий разказва за могъщия град държава Атлантида, който съществувал преди 9000 раждания (тълкувано като години, но също и като „луни“, което променя времето на 730 години). Според Критий древногръцките богове разделили земята, като на Посейдон бил завещан острова Атлантида. Там живеела местна жена – смъртната Клейто, в която богът на морето се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-големият от тях – Атлас, станал законният владетел на целия остров и океана около него, наречен Атлантически. Братът близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна страна била срещу град Кадис в Южна Испания, а останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море“. Посейдон издълбал планината, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина и Херкулесови колони, пазещи града: „Пред вас се намира остров, от който се извисяват Херкулесови стълбове“. Според Платоновите диалози Атлантида се превърнала в могъща империя, която завладяла Средиземноморието чак до Египет и властвала над няколко други острова и части от Африка и Европа: „Сега този остров се ръководи от могъща империя. Мъжете на Атлантида успяха да колонизират част от Либия, от колоните на Херакъл до Египет, от Европа до Тирения“. В текста Критий разказва как 9000 години преди рождението му избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните, и тези зад тях. След тази война в Атлантида настъпили земетресения и опустошителни природни катаклизми и островът потънал за една нощ, като станал непроходима кална плитчина, препятстваща придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Изследователи смятат, че разказа за края на Атлантида Платон е заимствал от реални исторически събития като вулканичното изригване на Тера – днешния остров Санторини, най-големия от малка група вулканични острови в Егейско море. Каквато и да е истината за произхода на легендата, обаче е ясно, че Платон ни представя Атлантида като кристална притча. Чрез нея той прави реален паралел с влошаващия се цикъл на живота в държавата, с упадъка на мечтаната от него република. Платон ни показва републиката такава, каквато оптимистично трябва да бъде (Атлантида в началото) и след това такава, каквато е в момента (потъващата Атлантида) – вървяща към собствената си гибел, заслепена от алчност, злоупотребила със знанията и ресурсите си, разгневила боговете. Атлантида на Платон е оптимистична теория, но и сурово предупреждение. Според други изследователи Платон прави различна препратка – с разказа за войната, която се води между народите отвъд колоните и тези зад тях, той илюстрира идеала си за древна Атина. Справедливият град отвъд Херкулесовите колони (Ур – Атина), който триумфира над народа зад колоните – могъщия агресор (Атлантида). Историята включва морална и културна война между богатство и скромност, между морското и аграрното общество, между инженерна наука и духовна сила. Той ни показва Атлантида като агресивна цивилизация, подобна на Персия или Картаген. Атина е единствената достойна да се изправи и да триумфира над нахлуващите атлантски сили. Побеждавайки врага, тя предотвратява възможността да бъде поробвана и освобождава онези, които са били поробени.

Атлантида на другите

Мнозина смятат написаното от Платон за пълна художествена измислица. „Бащата на науката“ – Аристотел, също нарича Платоновата Атлантида легенда, чрез която философът налага идеалистичните си представи. Повече от 2000 години по-късно обаче митът за могъщия остров не само не е забравен, но живее собствен живот, далеч по-популярен от този на първия си разказвач. Освен местонахождението, което Платон посочва в диалозите си, за територия на Атлантида е обявявано почти всяко място на земното кълбо. „Изберете място на картата и някой ще каже, че Атлантида е била там“, казва Чарлс Орсър, куратор по история в Държавния музей на Ню Йорк. За дом на острова е сочен дори Бермудският триъгълник – географската зона в Атлантическия океан, разположена между три мислени прави, свързващи най-южната точка на Флорида, най-северната точка на Бермудските острови и най-източната на остров Пуерто Рико. Именно с необичайната енергия, която Атлантида излъчва, се свързва изчезването на самолети, кораби и хора в района. Океанографът, специалист по подводна археология и изследовател на National Geographic, който открива останките на „Титаник“ през 1985 г., Робърт Балард обаче нарича тези свидетелства пълна безсмислица: „Нито един Нобелов лауреат не е казал, че написаното от Платон за Атлантида е вярно – казва Балард. – Неговите идеи за противопоставянето на божествената и човешката природа, за идеалните общества, за постепенното корумпиране на обществото са застъпени в повечето му произведения. Историята за Атлантида е още едно средство да засегне тези теми“. Въпреки скептиците проф. Ван Андел, геоархеолог към Кеймбридж, твърди: „Описанието му съдържа такива детайли, че звучи повече като пътеводител за някоя далечна държава. Затова можем да предположим, че някога някъде е имало такова място и то е било реално“. На това мнение са и редица писатели като Франсис Бейкън и Игнейшъс Донъли, които през XVI и XIX век съживяват мита за Атлантида. Към тях по-късно се присъединява и Елена Блаватска. Днес оптимистичната теория, че е възможно да съществува съвършена държава с перфектно свръхразвито общество, се е превърнала по-скоро в теория на конспирацията. В момента под водите на океана феновете на легендата търсят Златната статуя на Посейдон, която се смята, че синът му Атлант издигнал в огромния храм на острова в чест на баща си. Търсят и напредналите технологии на атлантите. Уфолози вярват, че тези високи 3–4 метра полубогове – полухора с бяла прозрачна кожа и сини очи са се придвижвали в космическото пространство с кораби, както и че са владеели телепортация и левитация. 

Според Джеймс Ром легендата за Атлантида е толкова популярна, защото тя просто пленява въображениетo. Ние имаме нужда оптимистично да философстваме и теоретизираме, че все някъде и някога сме били близо до божествената си свръхразвита същност. До съвършенството на Аза. Немислимо е Атлантида да е просто Платонова фантазия, нали? Немислимо е всичко да е камък, вечност и пръст. Не е измислица морето и Атлантида съществува.

Утопия