ИГРА НА МАРСИАНЦИ

Една по-скоро лична история за „Война на световете“ и Орсън Уелс, която започва с надписа: „Ето, това е Гроувърс Мил“

от Бойко Василев

Идвахме от Принстън и моят роднина ми показа табелката. Селцето разкри кокетни къщички сред зеленината на щата градина Ню Джърси, в сърцето на най-англофилския район на САЩ. Развълнувах се истински.

Знаех, че Гроувърс Мил е историческо място. Тук в нощта на Вси светии през 1938 г. дебаркираха марсианците.

Или поне така съобщи радиото. Тогава то бе шефът: телевизията тъкмо се раждаше. Тъкмо в радиото се прицели един 23-годишен актьор с талант и амбиции. Орсън Уелс вече бе започнал с радиоадаптации на класически произведения. Излъчваше ги в праймтайма на CBS Radio от 20 до 21 ч. 17-ият епизод щеше да се покрие със слава. Навръх 30 октомври, Халоуин, Орсън Уелс драматизира „Война на световете“ (1898) на английския писател Хърбърт Уелс. Темата: марсианска агресия срещу Земята.

И днес адаптацията прилича на истински реалити шедьовър. Имитира директно предаване. Репортер разказва как в Гроувърс Мил пада странен цилиндър. Полицаи и фермери го обкръжават, но отвътре марсианците стрелят с топлинни лъчи. Репортерът спира, „кашля“, замлъква. Водещият пита тревожно: „Има ли някой в ефир?“, после съобщава за масиран десант. Самият Орсън Уелс играе няколко от ролите.

Слушателят чува цели четири уточнения, че става дума за драматизация. Само че паузата се бави с десет минути, за да не развали екшъна. По това време марсианските бойни машини вече разоряват Ню Йорк.

Новините от онова време съобщават за масова паника. Шеф в CBS получава обаждане и се връща „блед като смърт“. Но вече е късно да дърпа шалтера: предаването върви към финал, а централата на радиото се пълни с полицаи и репортери, този път истински. Уелс трябва да прекъсне репетиция на „Смъртта на Дантон“ и да дава обяснения. Питат го за скупчвания на хора, убийства, самоубийства. На другия ден CBS го вика на пресконференция. Авторът отрича, че е имал лоши намерения. Твърди, че съжалява.

Извива се истинска буря. 12 500 публикации споменават инцидента. Не го подминава и Адолф Хитлер, за да изобличи слабостта и развалата на демократичните общества. Орсън Уелс се превръща в знаменитост. Три години по-късно той ще използва тази слава, за да осъществи проекта на живота си, филма „Гражданинът Кейн“.

По-късно Уелс ще признае, че идеята му хрумва от Би Би Си. През 1926 г. католическият свещеник и радиоводещ Роналд Нокс симулира бунт в Лондон. Година по-късно станция в Аделаида разиграва нашествие в Австралия. Паниката при тези два инцидента обезсмисля претенциите за невинност на младия Орсън. А и шефовете в CBS са знаели какво правят. В навечерието на излъчването въвеждат няколко измислени локации. Гроувърс Мил остава една от малкото истински.

Студентите от програма „Ку-ку“ също знаеха какво правят. На 22 декември 1991 г. те открито призоваха духа на Орсън Уелс с козлодуйското „Ку-Ку“ по единствената тогава БНТ. Методът бе сходен: директна лъжа нямаше. Никой не каза, че в АЕЦ-а има авария. Просто познати от екрана лица имитираха пряко предаване, комбинирано с учебни филми по ядрена безопасност. Реакциите също бяха сходни. В БНТ пристигна председателят на парламента, за да иска обяснения. Зрители пиха йод. Образува се дело. Популярността на „Ку-ку“ удари тавана.

Козлодуйската провокация имаше целта да покаже силата на медиите и склонността ни да падаме в техните капани. А защо падаме? Това е друг, доста по-сложен въпрос. През 1991 г. започва преходът, през 1938 г. идва Втората световна; стреснати общества бързо вдигат температура. Според Олпорт и Поустман колкото е по-значима и по-неясна информацията, толкова по-бързо се разпространява слухът: ядрената енергия и извънземните отговарят на тези условия. За капак 30 октомври 1938 г. и 22 декември 1991 г. са неделя, а 16 януари 1926 г. – събота. Когато другите медии почиват, една от тях може да ни уплаши по-добре. Обикновено тя е най-новата и най-силната.

И в комуникационните революции има победители и победени. Българската телевизия през 90-те и американското радио през 30-те бяха победителите. По време на Голямата депресия радиото прибира лъвския пай от рекламите и мощните ежедневници от империята на Хърст умират от завист. Когато CBS прави нещо, което изглежда безотговорно, вестниците подушват кръв и атакуват. Огромната част от истерията е създадена от тях. Те уверяват публиката: новата медия е опасна, тя ви лъже, плаши, води към гибел.

Всъщност „Войната на световете“ далеч не е най-слушаното нещо в онази неделна вечер преди 83 години. Рейтингите показват мизерните два процента от общата аудитория. В същия час NBC излъчва „Часът на Чейс и Санборн“. Там се вихрят Чарли Маккарти и популярният комик Едгар Бъргън, който може да говори с корема си. Кой ще ти се занимава с адаптации? Първо, малцина са слушали, и второ, още по-малко са се паникьосали. Иронията е, че вместо да извадят очите на Уелс, вестникарите му изписват веждите. Може никой да не го е слушал на Халоуин, но след това всички научават името му. Та и до днес.

Можем да наречем това „феномен на престижната самозаблуда“. Уж си свидетел на нещо, което всъщност не се е случило. Нямаш памет, нямаш знание, но имаш мнение и вярваш, че си го съставил сам.

Родените преди 1980 г. помнят една телевизионна история. Как шахматният коментатор Владилен Попов изпуснал белия кон по време на пряк ефир. Камерата неволно проследила падащата фигура и разкрила, че журналистът е дошъл по къси гащи. През 2006 г. пихме кафе с покойния Ленчо, великолепен шахматист, треньор и ерудит. Попитах за въпросната случка.

„Това не е вярно – каза невъзмутимо Попов. – Аз лично го измислих.“

Очите ми се отвориха широко. Как така? Ами било неделя следобед, по Великден (ах, тези недели), далеч преди промените. Владилен и група колеги вече вдигали чаши близо до телевизията.

Работата е там, че във великденската вечер даваха американски филми. Така хората бяха подмамвани да не идат на църква, а да гледат Първа програма. Не щеш ли, по Втора програма в телевизионната схема се отворила дупка. С какво да я запълнят? Най-лесното било с шахмат. Потърсили Попов, измъкнали го от кръчмата и го курдисали в студиото.

Тогава Ленчо рекъл: „Така и така никой няма да ни гледа. Каквото и да разкажем за този ефир, ще ни повярват“. И с компанията измислили историята с падналата фигура и късите панталони. „После всички казаха, че са го видели с очите си“, заключи Владилен Попов.

Самият аз съм чувал поне от петима души за този телевизионен псевдогаф, разказан от първо лице единствено число. „Гледах го!“, казват и даже си вярват. Нищо чудно наистина да го мислят.

Психолозите със сигурност имат научни обяснения за този феномен – я конформизъм, я илюзия, я нещо още по-сложно. Знаете колко хора се кълнат например, че са видели истински марсианци. Не Хърбърт Уелсовите, не Орсън Уелсовите, не тези от киноадаптацията на Стивън Спилбърг. А истински, от плът и кръв, с осем ръце, две антени, големи глави и лица с жабешки очички. Някои дори са правили секс с тях.

Смешно е, ще кажете вие. Но аз ще ви разкажа една последна история.

През 1940 г. Уелс и Уелс (на английски фамилията на актьора има едно „е“ повече) се срещат за пръв и последен път. В Европа вече бушува Втората световна, когато съдбата ги среща в Сан Антонио, Тексас. Разбира се, канят ги заедно в едно шоу, за да ги питат за халоуинския случай. Писателят изразява съмнение, че паниката е била чак толкова голяма. Накрая упреква американците в известна несериозност, тъй като още не са усетили що е то война. „Все още можете да си играете с идеята за ужас и конфликт… това е естествено, докато не се изправите лице в лице с тях.“

„Докато престане да бъде игра“, допълва Орсън Уелс. Хърбърт Уелс повтаря в знак на съгласие: „Докато престане да бъде игра“.

НЛО