ГЕРМАНСКА ЕСЕН

Когато Андреас Баадер срещна Улрике Майнхоф, настана време за терор. Плувайки по река от кръв, Фракция „Червена армия“ логично стигна до затвора, където сътвори последния си кървав спектакъл

от Деян Драгиев

В топлата нощ на 17 срещу 18 октомври 1977 г. на летището на Могадишу, в Африка, каца самолет на „Луфтханза“. Това не е редовен полет от Германия до Сомалия. Този полет изобщо не е предназначен за Африка. Самолетът на „Луфтханза“ е излетял по туристическата линия от Палма де Майорка за Франкфурт, пълен с туристи, завръщащи се от закъсняла ваканция в Испания. Летището, първоначално пусто, се изпълва със суматоха. Вратите на самолета остават затворени. За последен път са били отворени преди ден, когато екзекутираното тяло на първия пилот е било изхвърлено на пистата в Аден, Йемен. Полетът на „Луфтханза“ се е отклонил от маршрута си след излитане на 13 октомври – първо към Рим, после Ларнака, Кипър, след това Дубай, Йемен, а накрая – дълбоко в черното сърце на Африка. Самолетът се лута из странни посоки по света, но не без причина. Група арабски терористи са отвлекли полета след излитането от Испания и са поставили искане към немското правителство: освобождаването на група затворници в строго охранявания затвор „Щамхайм“ в Щутгарт. Мракът на нощта скрива от погледа на терористите пристигането на специална група на немското антитерористично звено SGS 9, които заобикалят отвлечения самолет. Само след няколко часа, в ранното утро на деня, и арабските терористи на летището на Могадишу, и затворниците в „Щамхайм“ ще бъдат мъртви.

ЕДНА КЪРВАВА ЕСЕН

Германската 1977 г. е обагрена с кръв. През април главният прокурор Зиг-фрид Бубак е убит от терористи в магистрална засада край Карлсруе. В края на лятото на същата година директорът на „Дрезднер Банк“ Юрген Понто е застрелян при опит- да бъде отвлечен. Сред групата терористи, които го нападат, е и кръщелницата му, прегърнала крайнолевите идеи. В началото на септември напрежението достига връх, когато Ханс-Мартин Шлайер е отвлечен след престрелка с полиция-та. Шлайер е бивш офицер от СС и богат индустриалец, председател на Асоциацията на работодателите в Германия. Следите му изчезват. До правителството в Бон стига единствено искането да бъдат освободени единадесетте затворници в затвора „Щамхайм“ в Щутгарт. Канцлерът на Западна Германия се опитва да печели време, за да даде възможност на специалните части да издирят Шлайер и да го освободят. Затворниците в Щутгарт са поставени под пълна забрана да общуват с външния свят. Започва игра на нерви. Минават седмици. Шлайер е в неизвестност, „Щамхайм“ е под полицейска обсада. И тогава самолетът от полета между Палма де Майорка и Франкфурт се отклонява от траекторията си към трагичната развръзка на най-острата и кървава криза на немското общество след края на Втората световна война. Спецчастите на SGS ликвидират терористите в Могадишу и освобождават туристите заложници, а на сутринта труповете на Андреас Баадер, Гудрун Енслин и останалите затворници в Щутгарт, членове на Фракция „Червена армия“, ще сложат поантата на събитията, останали като Германската есен. Но тяхната предистория е не по-малко значима от впечатляващия завършек.

ФРАКЦИЯТА

Андреас Баадер се лута из живота. Израснал без баща – пленен е на Източния фронт през Втората световна война, Андреас напуска едно след друго училище, изхвърлен за хулиганство, слаб успех, лошо поведение. Баадер живее в периферията на обществото, сред дребни престъпления, кражби, насилие, хазарт. Единственото, което силно го опиянява, е вкусът на риска. Бързи коли, обири, тайнствен живот отвъд ръба на закона, вечно следван от полицията.

Бягайки от град на град след всяко престъпление, Андреас пристига в Западен Берлин. В средите на ъндърграунда се запознава с Гудрун Енслин. Енслин е дъщеря на протестантски пастор. Израснала в голямо семейство със стриктни религиозни разбирания, възпитана да прокарва ясна разделителна линия между доброто и злото и да осъжда неморалното, грозното, лошото. Прилежна и успешна ученичка, носителка на много академични награди, Гудрун се премества в Западен Берлин с ученическата си любов да се подготвя за детска учителка. Там обаче младото семейство на Енслин попада в средите на левите студенти. Борци срещу империализма, колониализма и употребата на ядрено оръжие, марксисти, маоисти, антифашисти, почитатели на Франкфуртската школа, Хабермас, Маркузе, Грамши. В берлинския ъндърграунд религиозното провинциално момиче става убеден поддръжник на идеята, че светът след Втората световна война – и Германия като част от него – е останал фундаментално несправедлив, че нищо не се е променило и онова, довело до ужаса на войната, не е било изкоренено. Със съпруга си участва в демонстрации срещу Виетнамската война, срещу Студената война, за разоръжаване, пишат и издават лява литература. Така през 1967 г. Енслин среща в тези среди Андреас Баадер. Любовта между двамата е достатъчно силна да накара Гудрун да напусне мъжа си и да изостави детето си, а двамата с Баадер заживяват заедно като нелегални леви терористи. Той няма идеология извън примитивна форма на анархистичност чрез антиобществени прояви. Философът на радикализацията във връзката им е тя. Не необходимо повече, за да превърнат общия си живот в пламтящ коктейл „Молотов“, който ще хвърлят в лицето на немската буржоазност. Напрежението по това време нараства не само в личния живот на Баадер и Енслин, а изобщо в Германия. При сблъсъци по време на посещението на персийския шах в Германия студенти демонстрират срещу войната във Виетнам и полицай застрелва протестиращ. Развихря се насилие и от двете страни. На 2 април 1968 г. Андреас и Гудрун с двама съмишленици влизат в търговски център във Франкфурт и залагат бомби. Взривеният универсален магазин пламва в огромен пожар. Групата на четиримата е арестувана. През 1969 г. са осъдени на три години затвор.

Но иначе тъй злото капиталистическо общество се оказва твърде меко към терористичната група: същата година някои извършители на политически мотивирани престъпления получават амнистия и Баадер, Енслин и сподвижниците им напускат затвора. Скоро немският Конституционен съд отменя амнистията, но е късно: следите на групата вече се губят. Баадер и Енслин минават в нелегалност, изграждат мрежа сред крайнолевите си идейни съмишленици, пресичат граници, държавни и идейни. Терористичната им двойка се превръща в цяла организация от млади германци, които са убедени, че нацизмът не си е отишъл, че той е змей, заспал в буржоазна дрямка. Единственият адекватен отговор на това е война – чрез всякакви средства, което значи: ежедневен терор. Името взимат от японска терористична групировка: Фракция „Червена армия“.

Андреас Баадер е заловен през 1970 г. Отново отива в затвора, докато Гудрун Енслин пише позиви за спасяването му. И тогава на сцената се появява Улрике Майнхоф. Майнхоф е популярна лява журналистка, свикнала да прескача границите на социалните условности. Тя сама отглежда дъщерите си и е звезда сред крайнолевите студенти в Свободния университет в Берлин, на които преподава. Майнхоф се свързва с управата на затвора „Моабит“ в Берлин с предложението да напише книга за Баадер с цел борба с младежката престъпност. Намира издател, готов да публикува труда . Затворническата управа неохотно приема Майнхоф да проведе серия интервюта с Андреас Баадер. Затворът не е удобно място за това. Баадер е пратен в охранявана библиотека край Берлин. Улрике пристига там заедно с група терористи от Фракция „Червена армия“. Освобождават Баадер, но с цената на няколко убити. Майнхоф трябва да мине в нелегалност заедно с тях. Това обаче отговаря и на нейния натюрел. От години тя пише в левия печат срещу онези, които нарича „поколението, построило Аушвиц“, хората, заемали постове и позиции и през нацисткия режим, и през възстановяването след края на войната. Левите  идеи еволюират до разбирането, което тя нарича „градска партизанска война“. Палежи, взривове, убийства, отвличания, непрекъснато насилие.

Дирите на групата от този момента нататък се губят в плетеница от контакти с международното терористично подземие. В Йордания се срещат с палестински активисти, които ги тренират да извършват ефективни атентати. Попадат в различни социалистически страни. Запознават се с латиноамерикански партизани, с които адаптират съпротивителната стратегия на Че Гевара към реалностите на немските градове. Когато се завръщат в Германия през 1972 г., Фракцията започва да прилага теорията на практика. Нападат и обират банки, с което и финансират дейността си, и всяват масов терор. Взривяват щаба на корпуса на Пета американска армия във Франкфурт, убивайки американски войници. Взривяват съдия в Карлсруе. Взривяват централата на дясното издателство „Шпрингер“ в Хамбург. Взривяват американска военна база в Хайделберг. Но в същото време полицията е по петите им. Баадер и няколко души с него са арестувани край Франкфурт. Гудрун Енслин е заловена в магазин в Хамбург. Улрике Майнхоф е арестувана в Хановер. Всички са изпратени в най-строгия затвор на Западна Германия: „Щамхайм“ в Щутгарт.

ЗАТВОРНИЦИТЕ

Държавата държи Фракцията в затвора, но не ги съди. Правителството е уплашено от евентуални терористични атаки по време на процеса. В затвора „Щамхайм“ се изгражда специална съдебна зала, която да елиминира възможността терористи да нахлуят и освободят Баадер и компания. Минават години, Фракцията продължават да бъдат в най-строгите затворнически условия. А външният свят кипи и бушува. При терористичния акт на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. арабски терористи издигат искания за освобождаването на Фракция „Червена армия“. Съдията на процеса е застрелян от терористи с букети цветя в ръце през 1974 г. През 1975 г. друга група от Фракцията превзема посолството на Западна Германия в Стокхолм и поставя искания за освобождаването на Баадер, Енслин и Майнхоф. Детонирана е бомба и част от заложниците и терористите са взривени.

Когато свръхзащитената съдебна зала е най-после построена, процесът започва. В съдебната зала се влиза след сваляне на всички дрехи и проверка. На заседание от процеса може да се присъства само по веднъж. Забранено е внасяне на предмети. От съдебно установяване на безспорни терористични престъпления Енслин и Майнхоф, и двете владеещи дар слово, превръщат делото в идеологическа декларация на марксизма срещу капитализма, свободата срещу диктатурата. Обясняват, че извършеното е легитимен отговор на агресията, която германската власт, американското правителство и други държави упражняват срещу немския, виетнамския и прочее народи. След 192 дни процес и безброй заседания Гудрун Енслин героично поема отговорност за всички терористични актове. Фракцията са осъдени на доживотен затвор.

ФИНАЛНОТО РЕШЕНИЕ

Улрике Майнхоф е намерена обесена със собствения  чаршаф в затвора „Щамхайм“. Официална версия е самоубийство, но неофициално са открити следи от изнасилване. Към 18 октомври 1977 г. тя вече е мъртва. В утрото на този ден, докато самолетът на „Луфтханза“, обезвреден, се завръща обратно към Европа, охранителите в „Щамхайм“ откриват множество трупове в строго охраняваните килии на Фракцията. Баадер е с огнестрелна рана в главата. Гудрун Енслин е обесена на прозореца. Останалите също са или застреляни, или обесени, само един член на Фракцията е с рани от нож. В килиите са открити експлозиви, оръжия, радио, съобщения.

Заключението на затворническите власти е, че става въпрос за колективно самоубийство: Фракцията, отчаяна от провала на акцията със самолета на „Луфтханза“, била взела решение да сложи край на затворническия си живот. Но как са постигнали това съгласие, как са го обсъдили и решили, как са се оказали с ножове, пистолети и бомби в килиите си в най-строго охранявания немски затвор? Гръмналата като взрив лява преса обвинява правителството, че е инсценирало самоубийствата и е ликвидирало Фракцията, за да предотврати нови и нови заложнически драми, при които нови и нови вълни терористи ще искат освобождаването на Фракция „Червена армия“ от затвора.

Дали затворничеството превръща Фракцията от убийци в символ на праведна идеологическа борба? Неслучайно самият Жан-Пол Сартър, опиянен от левия им радикализъм, ги посещава в „Щамхайм“. Образът на Андреас Баадер в поза на Че Гевара, с небрежната героична арогантност на човек отвъд закона и социалните условности, мъченик на революцията в свръхохраняван затвор, внушава на терористи и бунтовници от Латинска Америка до Афганистан магията на насилствената революция, нищо че тя е сигурен път към затвора или смъртта. Може би съхраняването на този митичен образ си струва да извършиш самоубийство? Или пък за изкореняването на този образ си струва да извършиш убийство? Дори историята да не научи какво наистина се е случило с Фракция „Червена армия“ в последните затворнически минути, съдбата им е да се превърнат в легенди. По един особено перверзен начин, така присъщ на човешката природа.

В затвора