ЕДИН РАЗЛИЧЕН БОНД

Джордж Лейзънби играе Бонд само веднъж и отказва договор за още седем филма. Почитатели и критици все още спорят дали това е най-лошият, или най-силният филм от поредицата

от Атанас Русков

През 1967 г. по кината в свободния свят тръгва петият филм за Джеймс Бонд, „Човек живее само два пъти“. Както се очаква, той става хит, но няма касовия успех на предшествениците си „Голдфингър“ и „Операция Мълния“. Това до голяма степен се дължи на преекспонирането на шпионския жанр в киното през втората половина на 60-те.

Вдъхновени от триумфа на британския франчайз, големите филмови студиа отвъд океана се втурват да правят свои клонинги на 007. Columbia Pictures пуска „Казино Роял“, а 20th Century Fox атакува големия екран с „Нашият човек Флинт“, последван от трилогията „Тони Роум“, „Дама в цимент“ и „Детективът“ със звездното участие на Франк Синатра. Колегите на Ol’ Blue Eyes от прочутия Rat Pack също участват във върволица криминални и шпионски филми.

По същото време на Стария континент френски, итали-ански и германски продуценти се надпреварват да бълват евтини Бонд имитации и пародии. Това е така наречената „еврошпионска“ вълна в киното. Неин флагман е филмът O.K. Connery, излязъл в Америка под името Operation Kid Brother (1967) и известен най-вече с това, че в главната роля е братът на Шон Конъри – Нийл, зидаромазач по професия.

Самият Конъри пък вече е твърдо решен да скъса с Eon Productions, въпреки че има договор за още един филм като Агент 007. Освен че не е доволен от финансовите условия, той не желае да го сполети съдбата на Антъни Пъркинс, който след шеметния успех на „Психо“ е принуден да търси работа в Европа, тъй като в Америка му предлагат само роли на психопати: „Телефонът на моя агент непрекъснато звънеше и отвсякъде валяха оферти, но бяха все едни и същи. Бях поласкан от интереса към мен, но усещах, че искат да ме набутат в категория хорър, без да ги интересува, че това би затрило едни други 70% от актьорския ми капацитет“, споделя Пъркинс.

От същото се бои и Конъри, който не иска да прекара цялата си кариера, играейки таен агент, пък било то и в служба на Нейно Величество. Категоричният му отказ да изпълни договора си докрай хвърля в ужас шефовете на Eon Productions, които вече планират филм номер шест от поредицата.

След като става ясно, че нищо не може да върне шотландеца, продуцентите предлагат на Роджър Мур главната роля в „Мъжът със златния пистолет“. Оказва се обаче, че идеята филмът да бъде заснет в Камбоджа е трудно осъществима, тъй като политическата ситуация там е нестабилна, а наоколо бушува с пълна сила Виетнамската война. Предвид тези обстоятелства проектът е отложен и Мур се връща за още един сезон в „Светецът“.

С пропадането на този план от Eon решават следващият им ход да бъде екранизация на един от най-силните романи на Иън Флеминг – „В тайна служба на Нейно Величество“.  Разбира се, им трябва нов Бонд. Продуцентите Хари Солцман и Албърт Броколи не искат голяма звезда, чиято слава да засенчи образа на създадения от Флеминг герой. Вместо това търсят ново лице, което постепенно да наложат. След кастинга остават петима кандидати, четирима от които са професионални актьори, а петият лъже, че е такъв. Именно той печели ролята.

Джордж Лейзънби е роден през 1939 г. в Голдбърн, Австралия. Когато е едва тригодишен, лекарите откриват, че уринира на обратно в бъбреците си. След множество операции детето остава с половин бъбрек.

„Лекарите казаха на майка ми, че вероятно няма да живея повече от 12–13 години. Предполагам, че още тогава подсъзнателно съм си казал: „Щом е така, няма време за губене“. Така и стана – бях шестгодишен, когато откраднах първата си кола!“

Семейство Лейзънби е твърде бед-но, за да притежава автомобил, но чичото на Джордж има страхотен „Форд“, който често забравя пред дома си с ключовете вътре. Така неговият предприемчив племенник се научава да шофира и от малък се влюбва в хубавите коли. След гимназията започва работа като механик в сервиз, но един ден вижда колко по-леко върви денят на търговеца на автомобили отсреща и решава да се преквалифицира.

На този етап Лейзънби се чувства доволен от живота – има добре платена работа, която харесва, и вижда бъдещето си като търговец на автомобили. Докато на едно парти не среща любовта на живота си – очарователна млада дама от висшето общество на име Белинда. Следва приказен романс, грубо прекъснат от нейния баща, който не одобрява връзката ù с обикновен човек от работническата класа. За да ги раздели, той праща дъщеря си на тримесечна екскурзия в Лондон. Когато след изтичането им тя не се връща и писмата ù до Лейзънби секват, обезумелият от любов 24-годишен австралиец заминава за английската столица. Там намира Белинда с новият ù приятел, нокаутира го на секундата и си тръгва убеден, че е опропастил всичко. Не след дълго обаче двамата отново се събират. Притиснат финансово, Лейзънби започва работа в елитен магазин за автомобили и именно там го забелязва фотографът Чарлз Дженкинс.

„Той ми каза, че иска да ме снима. Помислих го за гей – защо иначе ще иска да снима мъже? Бях ужасно наивен и дори през ум не ми минаваше, че има и мъже фотомодели. Затова казах на Белинда да отиде на снимките вместо мен. На другия ден Дженкинс дойде ядосан и ми обясни за какво става дума. Втория път не му вързах тенекия.“

Това е повратна точка в живота на Лейзънби. Снимките му скоро попадат в ръцете на една от топ агенциите за модели, която му предлага договор и пари, за каквито не е мечтал и в най-смелите си сънища. През следващите три години той се превръща в най-успешния и скъпоплатен мъжки модел в страната. Това води до първата му – и единствена преди Бонд – работа пред филмова камера като лице на шоколадовите вафли Fry’s в една от най-шумните рекламни кампании на Острова през 60-те.

Един ден колега го моли за услуга – да го замести като кавалер на негова позната на някакво културно събитие. Събитието се оказва доста елитарно, като сред гостите са „Ролинг Стоунс“ и „Бийтълс“, а дамата, която Лейзънби придружава, е най-големият кастинг режисьор и агент в Лондон. Името ù е Маги Абът и още на другия ден тя го кани на среща в своя офис. „Нямах идея защо ме вика, а тя направо ми каза: „Смятам, че си много подходящ за ролята на Джеймс Бонд“. Едва не паднах от стола! Попитах я какво я кара да мисли така и тя ми каза, че съм много самоуверен и арогантен, точно такъв, какъвто продуцентите търсели“. За целта Лейзънби се издокарва досущ като Шон Конъри, дори взима специално изработен за ролята и неизползван от шотландеца костюм от неговия шивач и си слага чисто нов „Ролекс“. Поразителният външен вид хваща окото на кастинг режисьора Дайсън Ловъл и му дава предимство пред стотиците други кандидати.

„Ловъл започна да ме разпитва какъв опит имам като актьор. „Никакъв“, мислех да му кажа, но вместо това го излъгах, че съм участвал в редица чуждестранни продукции в Китай, Унгария, Русия, Украйна... Изброих му няколко държави, за които смятах, че няма да могат да проверят дали съм работил там, или не. Той ме заведе направо при Хали Солцман. Солцман беше свикнал всички да му целуват задника, но аз се държах доста наперено и това му хареса. Каза ми на другия ден да отида при режисьора на филма Питър Хънт.“

Първите мигове от срещата с Хънт са напрегнати. Режисьорът е в лошо настроение, защото са го извикали по спешност от Швейцария заради Лейзънби. „Той ме изгледа много строго и направо ме попита къде, кога и в кои филми съм се снимал. За момент се стъписах, а след това незнайно защо му признах, че никога през живота си не съм бил актьор и с изключение на рекламата за шоколади нито за секунда не съм заставал пред камера. Хънт помълча малко, след което избухна в смях. После ми каза: „Даваш ли си сметка, че си успял да заблудиш двама от най-безскрупулните продуценти във филмовата индустрия? Трай си за това и ще те направя следващия Джеймс Бонд“.

Разбира се, голяма компания като Eon Productions не оставя нищо на случайността и след обстойна проверка на актьорското му „резюме“, Джордж Лейзънби е разкрит. Въпреки това Хънт спазва обещанието си и се застъпва за него. Когато Хари Солцман му крещи, че „този е просто закачалка за дрехи, не е никакъв актьор и ще станем за посмешище“, режисьорът настоява да изпробва Джордж пред камера. Пробните снимки продължават цели четири месеца, по време на които австралиецът минава всички възможни тестове – от яздене на коне до правене на секс пред агент на филмовото студио: „Някакъв тип пристигна в хотелската ми стая с една красавица и реших, че искат тройка. Но докато ние с нея действахме, онзи седеше на един фотьойл и четеше вестник. Помислих, че е някакъв извратеняк, но се оказа, че от Eon са го пратили, за да проверят дали се притеснявам от непознати, докато съм в леглото с жена, тъй като във всеки филм за Джеймс Бонд има по няколко такива сцени“.

Малко след това Лейзънби нокау-тира грамаден руски каскадьор, докато репетират бойна сцена, с което окончателно печели доверието на Солцман и компания. Така фотомоделът Джордж Лейзънби става новият Агент 007.

Eon го представят пред медиите като „различния Бонд“, слоган който използват и в трейлъра на филма.

За да компенсират липсата му на опит, продуцентите подбират изключително силен актьорски състав в останалите роли. Той включва големи имена като Тели Савалас и фантастичната Даяна Риг, звезда в „Отмъстителите“ – популярен телевизионен сериал, на който Солцман и Броколи, изглежда, са големи почитатели, тъй като почти всички водещи фигури от него са участвали във филми за героя на Флеминг.

Предвид факта, че когато започва същинската работа по филма, е пълен аматьор, Лейзънби се справя учудващо добре. Той не само улавя излъчването на Бонд, но и добавя някои чудесни нюанси към образа му. Освен това не ползва дубльор в по-опасните сцени, което по онова време е почти нечувано. В течение на снимачния период австралие-цът става все по-добър. Успоредно с това става и по-надут, тъй като името му постоянно циркулира в обществените медии и заедно с неговата популярност расте и егото му. Даяна Риг не е очарована: „Проблемът при Джордж не беше липсата на опит. Той всъщност се справи доста добре с ролята. Лошото беше, че много бързо си повярва и започна да се държи като някаква голяма звезда, нафукано и нахално“.

С поведението си извън снимачната площадка новият Бонд успява да настрои срещу себе си почти целия технически екип и някои от тях започват да си отмъщават. Стилистите например правят за Лейзънби неудобни и умишлено кичозни костюми, които не само затрудняват движението му по време на екшън сцените, а в дадени моменти го правят и да изглежда като палячо. След като се изпокарва с почти всички по време на снимките, австралие-цът успява да вбеси и продуцентите на филма, когато се появява с брада на премиерата на „В тайна служба на Нейно Величество“, което си е направо подривна дейност срещу имиджа на Бонд, защото целият свят знае, че Джеймс Бонд се бръсне старателно...

Въпреки това филмът преминава при голям касов успех и на Джордж Лейзънби е предложен договор за още седем продукции заедно с аванс от един милион паунда в брой. Оферта, за която всеки си мечтае. Оферта, която Лейзънби сензационно отказва.

Според мнозина причината за тази му лудост е неговият агент, който го убеждава, че франчайзът няма бъдеще и ще бъде засенчен от вече настъпващите по-нови течения в киното. От дистанцията на времето това звучи абсурдно, но тук говорим за края на 60-те и както казва Лейзънби: „Постепенно се увлякох по хипарията и свободната любов. Затова си пуснах и брада. Джеймс Бонд винаги носи костюм, а по онова време в очите на модерните млади хора всеки човек с костюм приличаше на келнер“. Това със сигурност е едно от най-неразумните индивидуални решения в историята на киното и Джордж много скоро го разбира: „Докато бях известен, навсякъде вратите бяха широко отворени за мен. Когато се отказах от Бонд и популярността ми започна да се топи, нещата бързо се промениха. Вече нито едно филмово студио не искаше да си има работа с мен и дори моите приятели от Дорчестър ми обърнаха гръб. За капак критицте обявяват „В тайна служба на Нейно Величество“ за най-лошия Бонд филм до този момент. Тази стигма тегне над актьора и филма цели десетилетия. За щастие новите поколения киномани са далеч по-щедри в оценката си и днес повечето заклети почитатели на Бонд, сред които големи режисьори като Содърбърг, Тарантино и Кристофър Нолън, считат „В тайна служба на Нейно Величество“ за най-силния епизод от франчайза.

А „В тайна служба на Нейно Величество“ е наистина чудесен. Това е филмът, който най-внимателно и максимално се придържа към книгата на Иън Флеминг. Той е и единственият филм от поредицата, режисиран от Питър Хънт, чиято концепция за монтаж е революционна за времето си. На моменти има спираща дъха визия и страхотни екшън сцени, при това без обичайния арсенал от безумни изобретения като химикалки, които се превръщат в хеликоптери, и прочие. Даяна Риг пък е универсално призната за най-добра в ролята на Bond girl от всички в досегашните 25 филма. Тя е и единственият напълно равностоен на 007 женски герой. Дотолкова, че Бонд се жени за нея, а след убийството ù в края на филма дори проронва няколко сълзи, макар целият свят да знае, че Джеймс Бонд никога не плаче.

Но както казва трейлърът, това е един различен Бонд.

Светът на 007