ЕДИН ПОЧТЕН МЪЖ

Кой сега ще целува момичетата? Кой ще им пише песни, кой ще им е верен цяла вечност – от първата до последната дръпка на цигарата си? Кой, ако не грозният красавец Серж Генсбур?

от Михаела Самарджиева

Изневярата, приятели, е особена нимфа, която не можем да поставим в удобните добро и лошо, черно и бяло. Тя е завършено противоречие от главата до края на изящните  ходила. Той е перфектното клише за потентен и ужасно немоногамен французин, но той е и грозният красавец, верният женкар и почтеният мръсник. Двойствен като самата изневяра и като всичко, което иска да ви даде, шепнейки ви мръсни думи право в ухото.

Към 9,30 сутринта в 14-и арондисман на Париж хиляди се стичат към еврейската част на гробището „Монпарнас“ в пълно мълчание. Катрин Деньов прегръща Джейн Бъркин, оправя подгъва на безупречния си тъмносин костюм и моли за чаша вода, за да извади някакъв звук от пресъхналото си гърло. „Бягайки от щастието, от страх то да не избяга… Може би така е по-добре“, ехти от малкия микрофон. Само преди осем години Бъркин изпява този текст в песента си Fuir le bonheur de peur qu’il ne se sauve, част от албума Baby Alone in Babylone, писан специално за нея от мъжа, за когото днес усилените докрай телевизори в цял Париж повтарят думите на Митеран – „Той беше нашият Бодлер, нашият Аполинер… Той издигна песента на нивото на изкуството“.

Той всъщност е безпардонният мръсник, ужасният пияница и пословичен женкар Серж Генсбур. Обожаваната поп икона, поетът, актьор, художник, певец и композитор – талантът, който успя да прелъсти цяла Франция, която точно като огорчена жена открито го мразеше, разбира се, по единствената възможна причина – защото го обича.

ЧОВЕКЪТ С ГЛАВА КАТО ЗЕЛКА

Когато през 1958 г. тромпетистът и композитор Борис Виан среща в кабаре Milord l’arsouille руския евреин Серж Генсбур, гледката не е особено вдъхновяваща. Серж е сравнително нисък, с огромни жабешки очи и гигантска глава, който пие пословично и акомпанира неумело на певицата Мишел Арно. Роденият на 2 април 1928 г. в Париж в семейството на руските емигранти Олга Бесман и Йозеф Гинзбург – Люсиен Гинзбург, вече е сменил рожденото си име и е успял да се провали в няколко училища, включително като художник в училището по изящни изкуства. Освен всичко друго Серж е получил тази работа единствено благодарение на баща си, който е магнетична фигура в парижките джаз клубове. Виан обаче забелязва, че в мъжа с глава като зелка, както по-късно Генсбур сам се нарича в песента L’Homme à tête de chou, има нещо. Некъпаният с дни, вонящ на цигари и алкохол безпардонен циник може да си тръгне с всяка красива французойка наоколо, а обаянието му отвращава или съблазнява, но никога не те оставя безразличен. Виан насърчава Серж да пише и изпълнява свои текстове. Генсбур намира себе си, но най-вече намира онова, което иска да даде на тълпата – пристрастяващото люлеене между оргазма и омразата, отблъскването и привличането, любовта и изневярата. И макар нацията да цъка възмутено с език, истината е, че сексът не е само притурка към творчеството на Серж. Сексът е неговото изразно средство. Мъжът, който през целия си живот счита моногамността и песента за „второстепенна работа“, оставя след себе си огромен репертоар и от песни, и от прелъстени жени. Песента му La chanson de Prevert се изучава във френските училища, а хитовете му пеят Далида, Брижит Бардо, Катрин Деньов, Валери Лагранж, Франсоаз Арди, Петула Кларк, Мариан Фейтфул и др. Той е геният на звездите, но и мръсникът, който през 1966 г. пише песента Les sucettes – „Близалките“, за нищо неподозиращата 18-годишна Франс Гал, която с детска наивност пее как е в рая всеки път, когато тази малка пръчка е върху езика . Очевидно не е особено досетлива, тъй като в началото не била разбрала двусмислието в подтекста и едва когато го разбира, се ядосва на Серж, никога повече не изпълнява песента и известно време не работи с него. Той е и бащата, който през 1984 г. записва песента Lemon Incest с 13-годишната си дъщеря Шарлот. Заглавието играе умело с приликата между думите zest – кора от лимон, охота, увлечение, и incest – кръвосмешение, но дори да си затворим очите пред явния намек, когато излиза видеото, виждаме малката Шарлот, лежаща на леглото до баща си по гащички, да пее за „любовта, която никога няма да правим заедно“. Песента става тотален хит, но Серж не е ужасен престъпник или мазохистичен садист в любовта. Той просто остава верен на единственото изкуство, което разбира и умее, без значение от моментната муза, която трябва да го изпее или изпъшка под самия него. Любовта му трае от първата дръпка на петте пакета „Житан“ без филтър, които пуши на ден, до последния фас в пепелника и това не е изневяра към жените и тяхната емоционалност. Това е вярност към изразните средства. Непоклатима почтеност към изкуството.

БАРДО, БЪРКИН И ДРУГИТЕ

След двата си неуспешни брака Серж среща жената, за която целият тогавашен свят мечтае. Брижит Бардо и Генсбур се виждат за пръв път през 1959 г. на снимките на филма Voulez-vous danser avec moi?, но и двамата са толкова притеснени, че не си казват нито дума. През 1968 г. изпяват легендарното си парче Harley Davidson, като Бардо тогава е омъжена за милиардерa Гюнтер Закс, но какво е един брак пред обаянието на Серж Генсбур. Двамата записват и другия си хит Bonnie and Clyde и, разбира се – определяната като най-емблематичната, скандална и еротична песен на всички времена Je t’aime... moi non plus, вдъхновена от прочутата фраза на Дали – „Пикасо е испанец, аз също. Пикасо е гений, аз също. Пикасо е комунист, аз също не“. Серж твърди, че това е най-романтичната песен, която може да си представи, а тонрежисьорът Уилям Фледжълет свидетелства, че двамата мастурбират и си разменят ласки в звукозаписната кабина, за да може стоновете в песента да звучат автентично. И те наистина прозвучават така. Толкова автентично, че съпругът на Бардо – Закс, изпраща цялата си армия от адвокати и поставя категоричен ултиматум на актрисата песента да бъде спряна. Серж пише албума Initials B.B. специално за Бардо, но тримесечната им връзка приключва със спирането на песента.

Въпреки че още същата година Генсбур е с актрисата Мариса Беренсън, той среща 18 години по-младата британска певица, актриса и модел Джейн Бъркин. Когато тя вижда Серж на снимачната площадка на филма Slogan на Пиер Гримбла, единственото, което си помисля, е, че той е ужасен. Циничен, арогантен и изглеждащ, все едно е спал с дрехите си предишната вечер. Бъркин не се лъже за нито едно от тези неща, но за да се влюби,  стига една нощ в Париж, в края на която дори не се стига до интимност, защото мъртвопияният Серж просто заспива на леглото. В един късен следобед в банята той  предлага да запишат „онази“ песен, но изпята с една октава по-високо, за да звучи различно от Бардо. Когато влизат в студиото, Бъркин толкова се старае да въздиша правилно, че почти забравя да диша. В ранната 1969 г. излиза първият официален запис на Je t’aime... moi non plus с Бъркин и Генсбур. Светът полудява, Бардо също. Песента е заклеймена от Ватикана, спряна за излъчване от Би Би Си, категорично забранена в Италия, Швеция, Испания и Великобритания. Френското радио я пуска само след 23 ч., но сингълът е продаден в над един милион копия. Генсбур става най-продаваният французин в света, а тази му „изневяра“ към Бардо тя помни завинаги – „Щях да умра, когато чух песента“. И макар да издава нейната версия години по-късно, целият свят пее, шепти и прелюбодейства с варианта на Бъркин и Серж. Je t’aime... moi non plus се превръща в химн на страстната любов за една нощ.

Когато на 2 март 1991 г. на ул. „Верней“ в седми арондисман на Париж по-младата с десетилетия Бамбу – последната спътница в живота на Серж, го намира издъхнал от сърдечна криза, домът е странно пуст. След 12 години връзка Бъркин отдавна е напуснала къщата музей с черни стени, безумно много вещи и голия портрет на Бардо на лявото стълбище. Хиляди оставят листа зеле и продупчени билетчета на гроба му в чест на двете му най-емблематични песни. На погребението идват и всички жени в живота му, на които е писал песни, които е съблазнявал и безпардонно изоставял между две цигари „Житан“. Всички, които знаят, че си е отишъл Серж Генсбур – един почтен мъж.

Изневяра